Лавина!

Какво представлява лавината и какви са различните видове?
Лавината представлява свличане на снежна маса по снежен склон.
Има много класификации на лавините. По най-популярните класификации се разделят по няколко показателя:

– в зависимост от това дали се движат по терена или над него. Знае се, че до около 80 км/ч скорост на снежната маса, лавините се свличат по терена. Надвиши ли се тази скорост, те започват да се движат по въздуха – това са така наречените прашни лавини. Те са с много голяма разрушителна сила, защото създават въздушна възглавница компресиран въздух. В България те са рядкост.

– в зависимост от това дали цялата маса от снежната покривка се откъсва (основни лавини) или част от нея (пластови лавини). Основните лавини най-често падат през пролетта, но при определени условия на подложната повърхност те падат и през зимата (при замръзване, внезапно затопляне и т.н.). По-често срещаните лавини са пластовите. Те са лавините предизвикани от скиори и сноубордисти. Наричат се още – снежни плочи или снежни дъски.

– в зависимост от точката на откъсване. Може да има една точка на откъсване или линията на откъсване да е голям фронт.

– в зависимост от състоянието на снега – сухи и мокри, меки и твърди.

Различните видове лавини нанасят различна щета. (Пример – при движението на меките лавини, те се раздробявят на много дребни късове. Попадне ли в такава лавина човек, той има по-голяма вероятност да бъде заровен по-дълбоко при спиране на лавината и респективно има по-голяма вероятност от задушаване. При твърдите снежни дъски може да се попадне в ниша, където да се оцелее, но шанса от механично увреждане е по-голям и т.н.).

Кога падат лавините?
Има две основни сили които влиаят на снежната покривка – стабилизиращи (сили на триене) и разрушителни. Стабилноста на снежната покривка може да бъде нарушена когато разрушителните сили станат по-големи от стабилизиращите. Разрушителните сили са най-вече силите на теглото (както на самата снежна покривка, така и на външни обекти – хора, моторни шейни).

Как можем да разпознаем лавиноопасен терен и нестабилната снежна покривка?
Съществуват методи с които да се направи оценка за степента на лавинна опасност. Необходимо е обаче провеждащият тестовете да има основни познания за лавините.

МЕЖДУНАРОДНА СКАЛА ЗА СТЕПЕН НА ЛАВИННА ОПАСНОСТ

(скалата има 5 степени, отразяващи нивата на лавинна опасност)

• Степени на лавинна опасност
• Стабилност на снежната покривка
• Възможност за падане на лавина
• Указания за пребиваващите в планините

Ограничена

• Снежната покривка като цяло е добре споена и стабилна
• Спонтанни лавини почти не се срещат. Възможно е падане на лавина само при много голямо допълнително натоварване на отделни участъци.
• Условията в планината най-общо са сигурни.

Умерена

• Снежната покривка е умерено стабилна на някои стръмни склонове (над 30 градуса). Иначе общо добре споена.
• Възможно е падане на лавина само при много голямо допълнително натоварване или на отделни участъци с определена експозиция.
• Добри условия за туризъм при предвидливо избиране на маршрута.

Значителна

• На много склонове снежната покривка е средно до слабо споена
• Спонтанно падане на лавини е възможно в различна степен
• Възможностите за преминаване през стръмни склонове и полета с опасна експозиция са ограничени. За ски-преходи е необходим опит и възможност за реална преценка.

Голяма

• Снежната покривка в голямата си част и по стръмните склонове е нестабилна
• Лавина може да падне при незначително допълнително натоварване. Възможно е спонтанно падане на лавини.
• Условията за пребиваване в планината извън охраняваните ски-писти са неблагоптиятни.

Много голяма

• Снежната покривка не е стабилна.
• Възможно е падането на спонтанни лавини.
• Ски-преходите са невъзможни.

Забележка: Съставителите на скалата са се водили и от идеята, че ползвателите на тази информация би трябвало да имат основни познания за лавинната опасност. За по-конкретни съвети в тази област се обръщайте към Планинската спасителна служба.

ПРИЗНАЦИ, ПРЕДВЕЩАВАЩИ ЛАВИННА ОПАСНОСТ
– специфични заглушени звуци когато стъпваме по снега;

– пропукване на снежната покривка при стъпване;

– вибриране или потрепване на снежната маса;

– големи натрупвания от навят сняг – голяма вероятност от лавина при допълнителна тежест;

– следи от паднали лавини по съседните склонове;

– резки смени в климатичните условия (рязко затопляне, дъжд и др.)

– висока влажност на снежната маса.

Къде/в какви условия е най-вероятно да има лавни?

– Наклон на терена: опасните склонове са най-често с наклон между 25 и 45 градуса, идеални за ски, сноуборд или моторни шейни. Около 90% от всички лавини падат на склонове с наклон 30-45 градуса.

– Ориентация спрямо вятъра: подветрените склонове са потенциално опасни поради преноса на сняг от вятъра и получаването на нестабилни снежни дъски.

– Профилът на склона и разположението му спрямо слънцето влияе върху потенциалната лавинна опасност. През по-дългия студен период от зимата по-голяма вероятност има да падне лавина по сенчестите северни склонове и по-малка по огрятите южни склонове. Обратното е при настъпването на пролетния период или при продължителен период на затопляне.

– Камъните и дърветата невинаги стабилизират снежната покривка. Понякога те са на точката на откъсване

– Не е истина, че при малко сняг не падат лавини.

– Най-често при обилен снеговалеж и непосредствено след него има голяма вероятност да падне лавина.

– При рязко затопляне също е много вероятно да има лавина.

– Форма на кристалите – кристали със малка свързваща способност. Слоевете от този вид могат да бъдат различни – затрупан повърхностен скреж, затрупан слой от валяла суграшица и т.н. Тогава се създават условия на плъзгане на горните слоеве. Понякога тези слоеве присъстват в снежната покривка през цялата зима. Такива нестабилни слоеве могат да се получат в резултат на непрекъснатите промени в строежа на кристалите на снежната покривка.

Как можем да се предпазим от попадането в лавина?
Има правила, спазвайки които можем да намалим риска от попадането в лавини:

– не карай извън пистите без необходимата екипировка и имай умението да я използваш;

– никога не карай сам;

– преди да се спуснеш винаги проверявай кой/какво има под и над теб на склона;

– спускайте се един по един. Следващият тръгва след като се е уверил, че предишният е спрял и е в безопасност;

– не карай извън пистите при лоша видимост;

– изкачвай склона по ръбът му, не по средата, ако е възможно при преминаването на склон се движи или по най-високата или по най-ниската му част;

– заобикаляй козирките при висока лавинна опастност – те често се чупят по-навътре от колкото предполагаме;

– винаги мисли придварително и подготвяй алтернативен маршрут в случай, че падне лавина.

Каква екипировка трябва да се ползва когато се кара извън пистите?
Най-широко ползвани и задължителни на запад са индивидуалните лавинни уреди (avalanche transceiver). Това са уреди работещи на два режима – предаване и приемане. Когато група извършват спускания извън пистите уредът се пуска на предаване. В случай, че някой попадне в лавина другите настройват на приемане. Уредите съкращават времето на търсене, като показват посоката и дистанцията до затрупания.

Важно да се знае при закупуването на индивидуалните лавинни уреди е, че до преди няколко години се работеше на честота от 2,75 kHz, сега използваната честота е 475 kHz. Двата продукта не са съвместими – и вече се работи изцло на 475 kHz. PIEPS, ORTOVOX, ARVA, TRAСKER. Индивидуални лавинни уреди могат да се поръчат от магазин Стената.

Задължителни в екипировката са и лавинната лопатка и сонда. Сондата се използва за търсене на зарити хора под снега.

Други уреди разработени на запад – ABS балон (ABS airbag) – раница съдържаща бутилка със сгъстен въздух, при попадане в лавина с издърпването на ръчка се активира разтварянето на два балона от раницата, които не позволявят тялото да затъне. Avalung – помага използването на въздуха в снежната покривка за снабдявяне на попадналия и пренасочва издишания въздух.

Какво да правим, ако падне лавина и някои е затрупан?
Другарската помощ е много важна – тя е помощта, която може да се даде в първия половин час. Всяка минута е важна! Статистиката показва, че ако затрупания не е убит по механичен път, помоща която може да му се окаже в първия половин час, е решаваща за него. Но при един оглед на лавината, ако не се знае къде да се търси и липсват еднозначни белези къде е затрупания, по-добре е да се потърси помощ от планинската спаситилна служба.

Факти
– За напълно затрупаните първите 15 минути са от голямо значение. Шансът за оцелявяне през това време е 93%. След изтичането им той спада до 35%.

– 95% от случаите самите жертви са причината за лавината в която са попаднали;

– 94% от всички убити от лавини са били изцяло затрупани;

– 97% от всички незатрупани или не изцяло затрупани оцелявят.

За повече информация: Avalanche.org – Common Questions
Източници: Разговор с Камен Якимов, ПСС, Avalanche.org
Искаме специално да благодарим на Камен Якимов от ПСС за подробната информация.