Ето историята зад вече добре познатия кадър на Александър Атанасов от корицата на брой 8 на сп.Whiteroom. Интервю и още интересни кадри на карача от корицата – Ицо Христов можеш да намериш в брой 08. А пък в wr.tv вече можеш да гледаш и мини профил с подбрани кадри от миналия сезон на спонсорирания от Forum, Dragon и Special Blend cover man.
„Ицака винаги е бил един от любимите хора в нашенския сноуборд бизнес. Лек и весел, стилен и способен младеж, хем не взима нещата твърде на сериозно и умее да се забавлява, хем притежава това сериозно отношение, което е нужно, за да завършваш започнатото и да търсиш новото и различното, вместо да ходиш в чуждите стъпки.
В този ден се бяхме качили ей тъй, без определен план, но с идея – тръгваме от Алеко нагоре и търсим. За предпочитане нещо ново, неправено досега, ако ще и някаква лигня да е. Времето беше върховно, имахме лопати, бях си стъкмил и провизии в раницата, та бяхме готови за всичко. Не щеш ли, нещото, което явно търсехме, се оказа съвсем под носовете ни, в лицето на това, което беше останало от, някога славния хотел „Щастливеца”. Влязох вътре транзитно, уж само да хвърля един поглед, но вниманието ми беше привлечено от отвесна стена, с добре оформена от природните стихии попивка. Казах му на майтап – „Ицак, глей къв дроп!”, пък той взе, че клъвна.
На пръв поглед си изглеждаше страшничко – 5 метров отвес, от развалините стърчеше арматурна железария, дъски и пирони, колкото му душа иска на човек. На втори се оказа още по- гадно – изходната позиция за привеждане на дропа в действие се оказа тясна бетонна пътека осята със стърчаща арматура. От едната й страна имаше 5-6 метров дроп, а от другата – 2 метра дупка, на дъното, на която не знаеш какво лежи скрито под снега. И това по продължение на целия тоз бетонен коридор, където имаш разстояние широко точно, колкото да си сложиш дъската, върху хлъзгавите железа и ронещия се бетон. Ситуацията с баланса придобиваше още по-приказни краски, от постоянния, но за сметка на това силен вятър. През цялото време нещо те гризе – доколко е устойчив всичкия тоя камънак и няма ли точно сега да намери за уместно, да си търси по-удобно място за полягане.
Румбата каза „Ти луд ли си?” и легна да си доспи, Нино изглеждаше добре в новото си яке, но Ицака каза „Да”. На мен само това ми трябваше. Три часа ринене на сняг и подсигуряване, доколкото беше възможно. Пет дропа от Ицака. Пет кадъра. И това ми стигаше.
Има нещо притеснително в удрянето на нов спот. Лесно е да отидеш на вече разработен такъв и да направиш трикове, които са били правени там преди това.
Две седмици по-късно се върнахме на същото място. Ицо направи същия тоз дроп с 270, като също и регистрирахме успешен дебют по синхронно дропене на двойката Христов/Димитров, но това за друг път. Следващия път като го видите му стиснете ръката – момчето има топки! Евала Ицак!!!“
Текст и фотография: Александър Атанасов