Гледайте „SNow A Days“ и прочетете интервюто със Стоил Димитров!

Вчера (19-ти януари) в Банско, се състоя премиерата на „SNow A Days“. Без много шум и реклама бе отпразнувано излизането на бял свят на едно от най-качествените неща излизали от родната сноуборд сцена. Убедете се в това сами, и прочетете интервю със създателя на филма – Стоил Димитров.

Последните няколко години прекарваш доста време в Банско, кадрите са оттам. Как се промени мястото за теб? Какво откриваш в него, сега, когато познаваш планината толкова добре?
Банско се променя постоянно, за жалост основно от към количество бетон на квадратен метър… хаха… Иначе Пирин е невероятна планина, определено тя е нещото, което ни привлича най-много. Самият курорт има много потенциал заради добре развитата лифтова база и най-вече  лесният и бърз достъп до  фрирайд зоните около него. Не знам как все се случва така че се озоваваме там средата на декември и така опа… изведнъж станало средата на април, въпреки че на няколко пъти се заричах, че това няма да се повтори. Да познавам планината толкова добре –  не бих казал. По скоро всеки път научавам по нещо ново, но най-вече колко много още имам да уча, и колко опит ми липсва.

Хората във “SNow A Days” са не просто райдъри, с които си снимал, те са близки твои приятели. Предполагам, че процеса на снимане е бил адски забавен…?
Да разбира се. Това са приятелите, с които прекарвам повечто време в планината и преди всичко караме и се забавляваме заедно. Снимането се въртеше покрай всичко това, но не беше водещото нещо.

Кога се зароди идеята за филма?
Идея за филм се заражда в началото на всеки сезон, но както и предишните години, започнах без конкретна идея и организация. Което като цяло е малко погрешен подход и често води до задънена улица. Основната ми мотивация беше, че си бях купил нова камера и исках да експериментирам с неща, които не бях пробвал да снимам до сега, без да имам целенасочен план за филм. След сезона се оказах с не-малко материал и имах желание да се науча да монтирам и почнах да експериментирам. Получиха се няколко отделни клипчета но някак си не можех да си ги навържа като филм и така и ги оставих. После цяло лято и есен не бях в София и когато дойде декември, а снегът не дойде, се оказах с доста свободно време и реших да видя накъде може да се развият нещата с монтажа. Оказа се най-дългия месец, прекаран пред компютъра. Не очаквах, че би могло да е толкова мъчително, все още имам проблеми с кръста от толкова много седене… хаха…

Сандала има доста сериозна част във филма. Какво е да снимаш и да познаваш човек като него, който носи цялата история на сноуборда в България в себе си?
Да, Сандала е невероятен човек и всеки, който го познава ще потвърди това. Много се радвам, че се опознахме и сближихме покрай сноуборда и сърфа. Научих много неща от него, а и все още продължавам. Сандо е човек с много опит не само в карането, но и в уменията си сред дивата природа – постоянно е сред морето, гората, полето, планината! Най-много ме впечатлява неспиращият му ентусиазъм и постоянство във всичко което прави. Винаги е енергичен и позитивен, готов за нещо ново.

Кое беше най-досадното нещо в целия процес на снимане, а също така и най-приятното?
За много досадно нещо не мога да се сетя, може би мъкненето на тежката раница с техника на моменти, но това е неизбежна част от ежедневието, когато снмаш в планината. Най-приятно е всичко останало, няма по-приятно от това да си сред природата с приятели и да правиш това, което обичаш.

Какво те инспирира?
Може би тъжният факта, че сме се отдалечили толкова много от природата и не си даваме сметка колко безскрупулно я унищожаваме. Сноубордът и практикуването на всякакви други „аутдор” спортовете обръща тази тенденция и кара много млади хора да се замислят и да се променят в позитивна насока. Вярвам, че бъдещето е в развитието на тази култура, а филмите са неразделна част от сцената и действат много мотивиращо на всеки. Много се радвам, че започнаха да се появяват добри филми у нас напоследък – и то не малко. Особено „It’s All Good” много ме впечатли. Определено си личи, че нещата са вече на едно друго ниво. А когато нещата се случват и развиват, това те мотивира още повече.

Какво би искал да усетят като послание хората, които ще гледат “SNow A Days”?
Основното послание са позитивните емоции, породени от карането или просто от това, че си прекарал деня в планината и си бил с любимите си хора.

Със сигурност филмът е една от най-качествените продукции правени до сега у нас. Не може да не те питаме какви са плановете ти оттук-нататък и мислиш ли вече върху нов проект?
Работя върху една идея от известно време. Искам тази година да започнем по-организирано и целенасочено. Проекта е с работно заглавие “Promise Land“ и ще наблегнем малко повече на фрирайд триповете. Много се радвам, че ще работим съвместно с Георги Георгиев – Черния, който е планински водач от години, с много опит в областта на лавинната безопасност и всичко свързано с планината през зимата. Ще се опитаме да обиколим няколко нови дестинации, като всичко ще се случва пеша или със ски с колани. Ще бъде интересно предизвикателство, много съм мотивиран да се случат нещата. Всичко зависи от това кога ще падне снега и дали ще има условия за действие. Ако планината ни допусне все пак, ще дадем всичко от себе си нещата да се получат!

От сърце ти желаем успех и очакваме с нетърпение какво ще се случи. Какво ще кажеш за финал?
За финал искам да благодаря на хората които ми помогнаха филмът да стане реалност: Бобеца, Яна, Йоана, Ники, Яки, който ни услужи с Go-Pro камера за 2 седмици, Рене и Ралф и всички, които участват – те си знаят… БЛАГОДАРЯ!