Не мисля, че познавам човек, който не усеща поне някакъв вид дискомфорт по отношение на това как третираме околната среда. Някой, който поне веднъж не се е замислял за това колко ресурси се пилеят, колко отпадъци се произвеждат само и само да бъдат задоволени ежедневните ни консуматорски прищявки. Със сигурност не познавам някой, който не е би шокиран от боклуците по улицата, в планината, по плажа или от качеството на въздуха, който дишаме всеки ден.
Ежедневно, всички ние се сблъскваме с неща, които не ни харесват, с които не сме съгласни и от които ни боли. Но колко от нас реално правят нещо повече от това просто да изразим недоволство и начумерено да продължим да тъпчем напред по същата добре позната пътека?
Искам да те запозная с Димитър Атанасов „Франк”. Израснал край морето, още като малък, той развива силна връзка с водата, която го изгражда и трансформира в това което е днес – посланик на Surfrider Foundation в България, активист, маркетолог, чил сърфист, изключително интересен събеседник и вдъхновение за всички нас…
Снимка: Полина Илиева.
Здрасти, къде те хващаме в момента?
В момента в корпоративна среда в София, но като че ли само физически съм в офиса. Всъщност балансирам с работа по най-разнообразни маркетинг проекти за марката Motorola и разбира се, каузата, на която съм се отдал в последните години, Surfrider Foundation.
Как и кога започна да се занимаваш със Surfrider Foundation Sofia. Какво те накара да започнеш?
През 2010 година усетих някаква празнота в живота си и разбрах, че освен заради поредица от случки, тя идва и от отдалечеността ми от морето през последните 7-8 години. Година по-рано осъществих една от детските си мечти, като превъзмогвайки един от детските си страхове – дълбочината на морето, се научих да карам сърф в Португалия. Океанът винаги е бил част от мен както и сърф културата, която в същото време беше доста далече от нашите географски ширини. Гледайки поредното сърф състезание от световната купа онлайн, случайно видях надпис и доброволци на Surfrider и ми стана супер любопитно.
Месец по-късно вече бях на първия си уъркшоп с организацията, „добавяйки цяло едно ново море за Surfrider Foundation Europe – Черно море“. Когато се върнах обратно в България, искрата беше пламнала и буквално заливах с вълни от информация приятелите си и хората около себе си. Така се появиха и първите доброволци на Surfrider Sofia.
Снимка: Полина Илиева.
Какво те кара да продължаваш да отделяш енергия и време за това? Едва ли е източник на безсметни богатства…
Знаеш ли, че това е най-трудният въпрос, на който никога нямам отговор. Ами отвътре ми идва. Поел съм го като лична мисия. По пътя си срещнах много хора, които се присъединяваха и после се отказваха, но аз – не. И докато сега е тренди да се говори за проблемите, които океаните имат, за глобалното затопляне, за промените на нашата планета, когато се захванах с това, бях аутсайдер. Аз съм икономист по образование и колкото и да ненавиждам комерсиалното, никога не съм си представял, че ще отделям толкова много време безвъзмездно. Да, именно, точно на обратната страна на скалата на безсметното богатство е работата ми за Surfrider. Pro bono. Pro ocean.
Разкажи ни малко повече за Surfrider Foundation.
Surfrider Foundation e организация с идеална цел и тя е да пази океана, вълните и плажовете. Създадена е в Малибу, Калифорния, през 1984 г., когато местна група сърфисти са осъзнали, че замърсяването на техния спот, тяхната площадка, идва от промишлено производство наблизо. И като в типична американска история, силната гражданска будност ги е накарала да протестират и да търсят съмишленици. Тази история се мултиплицира в серия от подобни случки, които са причина за създаване на организацията. Няколко години по-късно трикратният световен сърф шампион, австралиецът Том Кърън вижда същите проблеми със замърсени плажове и води там, където е обожавал да кара в т.нар. „Френска Калифорния“ – залива на Баските. Така през 1990 г. се ражда и Surfrider Foundation Europe, чиито доброволци днес сме и ние, както и всички останали наши приятели в цяла Европа.
Surfrider днес е много повече от сърф организация, където са нейните корени. Проблемите, с които се борим днес, са далеч по-глобални и всеобхватни и касаят много по-широка публика. Замърсяването на океана е факт и засяга всеки един от нас, независимо дали кара сърф, сноуборд, колело или просто се излежава на плажа. Мащабът е толкова сериозен, че ако не се борим сега с всичко това, твърде скоро ще стане необратимо.
Снимка: Полина Илиева.
Колко е голям екипът на Surfrider Foundation Sofia?
Варираме като прогноза за вълни :) Днес може да сме подредени в сет с точен брой хора през точно определено време, но утре да съм сам с още двама-трима. Бих казал, че основно нещата движим 4-5 човека, като всяка кампания ангажира различен брой повече или по-малко хора. Случвало ни се е да имаме почистване на плаж с 80 човека. Ако обаче добавим проекти, които не изискват физическо присъствие, а просто дистанционна подкрепа, бихме могли да стигнем още десетки само в България, на чиято територия предимно оперираме.
Кои са главните цели, които сте си поставили и какви са проектите по които работите?
За нас главната цел е познаваемост на проблемите, с които се борим. Искаме хората да свързват действията в ежедневието си с тяхното влияние и последиците им за моретата и океаните. Разбира се, не обичаме да говорим само за проблеми, а и за приятните моменти, които любимото ни синьо ни носи, или пък когато говорим за лошите неща, да ги поднасяме през призмата на красиви думи и артистични активности. Наскоро приключи един подобен проект – петото издание на нашата прекрасна инициатива THE TOTE. Това е изложба на уникални авторски торбички от текстил, които артисти-доброволци правят за нас, за да покажем заедно, че има алтернатива на един от големите бичове за нашето море – найлоновите торбички.
Имаме и още куп проекти като работилници и лекции за деца, прожекции на сърф филми и такива на екологична тематика, ежегодните кампании по почистване на плажове и крайбрежни зони Ocean Initiatives и всичко друго, за което намерим свободно време извън работа и личен живот.
Снимка: Полина Илиева.
Какво е най-голямото постижение на Surfrider Foundation Sofia за момента? От какво си най-горд до момента?
Разпознаваеми сме. И това не го казвам като маркетолог, а като човек, който е „внесъл“ една чиста кауза и идея с името, което стои зад нея, в България. Приемани сме в всички наши цели, дейности, които често са непоследователни заради доброволческите ни усилия, предимства и недостатъци. Горд съм, че Черно море е на картата на организацията ни, което го вкарва и в полезрението на политиката на Европа. Един от най-любимите ни местни проекти THE TOTE e топ проект за Surfrider Foundation Europe. Ние като “chapter” (така се нарича всяка доброволческа група в Surfrider) доста често сме спрягани за най-активната група от доброволци на организацията в Европа. Благодарение на организации като нас хората знаят, че моретата и океаните имат нужда от нас и можем да правим заедно добро.
Кой е най-големият проблем на световният океан(/на планетата) днес?
Дълбока тема. Колкото дълбочината на морското дъно на места. Необятна. Безотговорността, незнанието, неосъзнаването и безхаберието ни на първо място. И все пак – свръхконсумацията, която генерира отпадъци, чужди за морската среда, вредни за обитателите ѝ и влияещи на природата и здравето на хората съответно по веригата.
Снимка: Полина Илиева.
Въпреки, че редовно излизат изключително депресиращи, апокалиптични новини за това, как е почти невъзможно да се задържи глобалното затопляне под 1.5C, което ще доведе то катастрофални последствия, на нас ни е изключително странно и непонятно, как масово тази тема просто се избягва… Защо е това според теб?
Нали знаеш, че има една огромна група от хора, които вярват, че това също е някаква световна конспирация? Самозабравили сме се. Това е истината. Други цели и „безценности“ водят обществото ни в днешни дни. Не искам да рисувам черни краски, но като човек, който обожава да пътува, бих могъл да кажа, че климатичните промени са факт. И без да искам да ги назовавам с точни термини като „глобално затопляне“, знам, че правя нещо този сценарий да не е такъв какъвто се описва, че може да бъде и се опитвам да влияя на хората и те да се присъединят към всеобщите усилия за това.
Има ли какво да направим в момента по въпроса? Дали не е прекалено късно? Ти самият какво правиш в ежедневието си за да намалиш отпечатъка си?
Да, всичко. И не, не е късно, защото просто няма как да знаем кога е времето за това. Сега сме тук и сега трябва да действаме. Аз какво правя? Ами, ако времето ми позволява, избирам алтернативни методи за транспорт – лонгборд, колело, тротинетка. Ходя като луд. Ела да ме видиш, когато посещавам ново място, някъде по света. Тракерите не ми смогват. Доста често можете да ме засечете и в градския транспорт. Да, да, знам, „ужасен е градският в София“ и съм ги чувал хиляди пъти тези извинения. Избягвам излишно ползване на автомобил, въпреки че обожавам шофирането. Често работя от вкъщи. Не ходя и толкова много по срещи – предпочитам да спестявам отпечатъците си чрез онлайн разговори. Почти не използвам пластмаса за еднократна употреба. Почти не ям опаковани храни. Четката ми за зъби е от бамбук. Не използвам найлонови торбички. Абе, „промит мозък“ съм :)
Снимка: Полина Илиева.
Мерси много за интервюто и за отделеното време! Ако някой иска се присъедини към каузата на Surfrider Foundation Sofia и има желание да помогне – какво може да направи?
Първото нещо, което може да направи всеки един от дивана си сега до края на годината е да попълни анкетата ни: Глас За Океана (Voice For The Ocean). 30 минути, които ще ни дадат право да изискваме конкретни мерки за политиката на Европа в навечерието на изборите на нашите представители там. Освен това всеки може да стане член, дарител и/или доброволец, като ни потърси на нашата фейсбук страница. Имаме си и уебсайт, но сме най-активни в социалните мрежи.
–
Фотография: Полина Илиева, polinailieva.com
