What’s Up? – Димитър Чокоев

Нещо проблесва в краката ми, под масата. Навеждам се и вдигам медал от Биг Еър на Витоша. Поглеждам настрани. Легналото до мен 6-месечно хъски на Джими ме гледа виновно с големите си сини очи. Едва не проговори с човешки глас: „Това е братче, в този апартамент е така, ако бях твое куче, т’ва под масата нямаше да е медал, а нещо по-обикновено… нещо, което евентуално би хвърлил обратно на земята, за да си точа зъбите на него“. Няма как да му се сърдиш.

На гости съм на спонсорирания от  магазин БАС карач, Джими Чокоев за да ми отговори на въпроса: „What’s up?“ в навечерието на новия сезон.

Хард флип на рампата. Снимка: Камен Зафиоров.

Как е, Джими?
Всичко е окей!

Какви ги върши лятото?
В София си седях. Нещо ми писна с тези морета, пък и много ми се караше скейт… Общо взето цяло лято бях в София и карах скейт на НДК, в новия парк в студентски град, а и тези дни, тук до нас, откриха мини рампа, та на нея също съм се зарибил много да ходя да карам. Смятам, че е добре да се кара лятото скейтче, доста помага на сноуборда…

Евала. А тук, наистина – новата рампа за гърба на външно министерство ти е на… колко минути пеша?
Хващам кучето, излизам от нас, то таман си е свършило работата по пътя, връзвам го отвън, карам и се прибирам. На пет минути пеша ми е от нас.

По поръчка са ти я направили там!
Все едно аз съм я правил там!

Да, ха-ха-ха! А разбрах, че ще заминаваш за Австрия скоро?
С Виктор и Сани (Жекови) ще ходим до Хинтертукс малко да потренираме, преди да е навалял снегът в България, та като дойде да можем да го ползваме пълноценно.

Колко време мислиш да останеш там?
За момента планът е да остана 10-тина дни, но ако е много хубаво, можем да останем и до 4-ти декември, за да можем да се възползваме максимално от скоковете и рейловете там.

Г-н Чокоев прогонва скуката с родео в Австрия. Снимка: Борислав Камилов.

Супер. Друго нещо, което дочух е че този сезон ще се занимаваш с тренирането на група деца. Разкажи ми повече.
На мен ми беше малко странно първоначално, защото когато бях малък тренирах с Виктор (Жеков – национален треньор, сноуборд алпийски дисциплини и сноубордкрос). Но след време с течение на обстоятелствата, лека полека започнах да се занимавам и с фристайл. Това беше абсолютно своеволие – да ходя с приятели да си копаем скокове и да се учим сами на разни неща. Реално погледнато нямаше човек, който да се е занимавал с фристайл, който да ни покаже и научи нещо. Повечето първоначални знания сме получили, като гледаме какво правят самоуките Марио, Илиян, Сандала – ключовите фигури за развитието на фристайла в България… Та, наскоро Виктор ме покани на среща и ми каза, че има много деца в неговия отбор, които искат да се занимават с фристайл и бордеркрос и тъй като аз имам доста голям опит в тази област, ме кани да се занимавам с тях. Едните ще ги уча на чист фристайл – как да скачат и правят трикове, а другите как да са по-отпуснати и да поемат попивките правилно на бордеркрос трасето. И така – тази зима хващам тези 11 деца и почваме. Преди сезона, ще скачаме на батут, ще тичаме в парка и ще правим различни упражнения за добра физическа подготовка, така че да можем зимата да наблегнем на карането свободен стил.

Къде ще карате?
Мисля да ходим навсякъде. Предполагам, че предимно ще караме на Осогово и Боровец, тъй като, за момента, това са двете най-добри места за фристайл в България. Но като цяло мисля да ходим по всички планини, защото аз лично смятам, че е важно да караш на различни места, да има разнообразие. С какъвто и спорт да се занимаваш – без значение дали е скейт, сърф или сноуборд, ако ходиш всеки ден на едно и също място, обстановката бързо може да ти писне. Ако караш само на НДК, скоро няма да иска да го гледаш вече това място. Ако караш сърф в един и същи залив, или сноуборд на една и съща планина – резултата ще е същият. Освен да изисквам старание и максимално усилия от децата на тренировките, моя цел ще бъде да не ги отегчавам, да не им губя вниманието. Нека всеки ден им е интересно, да са на различни места, за да могат да извлекат, както максимално повече от тренировката, така и максимално повече кеф от карането на сноуборд.

По-рано през деня Джими нанима през спонсорите си. Тук чеква дали тази дъска е достатъчно бананеста… Снимка: Мъ.

Супер. Всичко това е много важно!
Това е бъдещето на сцената в България. От това дали ще има малки, които ще пораснат и ще застанат на нашето място зависи дали сцената ще продължава да се развива или ще си остане на едно място. Или евентуално дори ще регресира. Според мен е много важно да има деца, които да карат, а до тях да има някой, който да се занимава с тях, за да им предаде вече усвоените знания от идното поколение. Така те могат да добавят към тези знания, да ги предадат на следващите и така те да са още по-добри.

100%, така се създава една постоянно еволюираща школа… Добре, за момента, в личен план, този сезон как изглежда за теб?
Това е общо взето, с децата ще се занимавам, а когато не съм с тях ще гледам да отделям колкото може повече време, да си карам и аз, да снимаме, да участвам на всички възможни състезания в България и наоколо.

Спонсори този сезон?
Имам един основен спонсор – магазини BAS.

Извинявайте, афпайпа къде е? На Пампорово! Джими по време на снимките за филма „Зима“. Снимка: Антон Кефилев.

Малко по-рано днес си взе от тях протектор за зимата. Защо си избра точно този модел?
Разгледах всичките в магазина, но си избрах този (шорти Flex Force X D30 на Demon) защото сякаш, пасва най-много на моя стил. Смятам че сноуборд протекторите трябва да позволяват свободно движение на ставите във всички посоки, така че да ти е максимално комфортно, да си правиш триковете със същата лекота с която ги правиш и без протектор. Като го сложиш, след малко да забравиш тотално за него, все едно не е там. А този  е и някаква нова технология, която за пръв път виждам тази година – в падовете има не твърда пластмаса, а гел, който при удар се втвърдява и по този начин абсорбира шока и го разпръсква на по-голяма площ. Хем е мек докато караш, хем при удар се втвърдява като другите.

Готино. Ти принципно какви протектори носиш и защо?
Принципно винаги, ама винаги карам с протектор за… тазобедрените и седалищните мускули…

Ха-ха-ха, добре казано.. демек „нагъзник“?
Ха-ха-ха, демек – „нагъзник“! Да си го кажем, както е!… За мен това е много важно, защото е част от тялото на която най-много гледаш да падаш, защото е най-неболезнено… пък хептен, като имаш протектор, не е никакъв проблем. Когато карам на рейлове, на стълби и т.н. – тогава слагам и гръбнак. Даже смятам, че трябва да се кара с гръб протектор всеки път. Но аз лично, още от малък, още преди да разбера колко е важно да се пазиш, не успях да свикна и го намирам за нещо дискомфортно…

Имал ли някой от класическите „ле-ле добре, че бях с протектор“ или „ф&@%, защо не бях с протектор“ случаи?
Имам случай, когато един ден се пробвах да карам с нов гръбнак… и точно си бях казал: „вече ще си ходя, айде сега – може и да не го нося“ и го свалих, хванах го в ръка и тръгнах да карам надолу така. Както си карах по пътеката надолу, изскочи някакво куче, стреснах се и „бам“ в едно дърво по гръб, а гръб протектора ми е в ръката…

Човек трябва да мисли за седалищните си мускули. За малка селекция от по-интересните продукти от новата колекция на Demon, които вече можеш да намериш в BAS – цъкни тук. Снимка: Мъ.

Каска носиш ли?
Каската също смятам че е задължителна. Сътресенията, не са нещо което не трябва да се подценява. Една от най-чувствителните части в човешкото тяло, това е мозъкът. Не случайно черепът е от най-твърдата и здрава кост. Не си е работа да ходиш с комоцио по болниците, да седиш на тъмно, да не трябва да гледаш телевизия и т.н. Научих да нося каска, след 3-4 сътресения. Имах едно толкова сериозно, че не си спомнях как се казват нашите…

Каква е била твоята най-кофти контузия?
Имам няколко… Но, имам една такава случка – бяхме на лагер с Марио, Кико, Никола и другите в Зьолден, едно време там правиха летни кемпове. Там имаше една интересна серия бътър боксове – равен бокс, гап и наклонен бокс. Аз си мъчих там едно трикче, трансфер със 180, сменям от ноус слайд на суич ноус слайд. лепеше ми ок, но нещо снимахме тогава, и аз си казах „дай да го направя по-бавно, да изглежда по-мазно за кадъра“. Та правя трансфера от първия на втория бокс и ми се подхлъзва кантът и директно паднах на опашката, на ръба на втория бокс, където двата винкела влизаха един в друг и завършваха с остър ръб. Отзад, твърдата част на… „нагъзника“ се счупи, ходих на доктор, после 3 седмици ми беше направо двойно дупето. Като показах счупения протектор на доктора, той се хвана за главата и каза, „добре че си бил с него, щото…“.

Фронтсайт 5-чка с лийн граб. Снимка: Борислав Камилов.

Ужас, да…
Но, такива случаи са ме научили да нося протектори. Преди бях много твърдоглав и си казвах – „нямам нужда“, „по-модерно е да караш без такива неща, щото показва, че си безстрашен“… А, то не е дали си безстрашен или не. То си има достатъчно страх и с тях. Важното е да се пази човек!

Съгласен! Сменям темата сега – кое е едното нещо за което нямаш търпение този сезон?
Ооо, нямам търпение да видя най-накрая, че наистина ще има два парка в България, които ще работят на 100%. По план и двата парка ще са с лифтове. Знам че и по двата парка се бачка в момента, на единия дори се трупа още от сега изкуствен сняг и този сезон ще има нови боксове и рейлове от Германия… Това е което чакам с нетърпение. Да завали снегът и да ходя да карам. Друго нищо!

Много ми харесва отговорът ти и мисля, че е добър край на интервюто…

Снимка: Мъ.