Мария Кинкина – на гребена на вълната

Кайтсърф. Мисля, че изобщо няма да сгреша, ако кажа, че България не е сред страните с особени традиции в този спорт. Всъщност, България най-вероятно е последното нещо, което изплува в главата ми, когато чуя името на този далечен, младолик братовчед на сноуборда…

И въпреки това какво аз, или който и да е друг може да си мисли, българка успява да се класира в топ 3-ката на Световната купа по кайтсърф на африканския остров Мавриции миналия месец.

Какво се изисква да можеш да визуализираш, пожелаеш и постигнеш нещо, което за повечето хора изглежда напълно невъзможно?… Предполагам, в рецептата най-малкото влизат доза смелост, един куп отдаденост и значително повече от капчица любов към това, което правиш – черти, култивирани у всеки, който се захване по-сериозно с което и да е от всевъжможните превъплащения на майката на всички бордспрортове, сърфа.

Представяме ти Мария Кинкина.

Снимка: Svetlana Romanova, GKA Mauritius.

Поздравления за успеха! Какво е усещането да караш със световния кайтсърф елит и да се класираш на толкова висока позиция?
Радвам се. Обикновено, когато постигна нещо, започвам да гледам напред и да се стремя към нови цели – но сега се опитвам да се спра поне за малко и да оценя постижението си.

Определено има за какво! Разкажи ни малко повече за състезанието, как протече то за теб…
За тези, които не са запознати, форматът на уейв състезанията включва хийтове от 15-20 минути, през които двама състезатели са на вълната един срещу друг.

Съдиите оценяват вълните от 0-10 според това колко риск поемаш, какъв е стилът ти, колко разнообразие има в маневрите ти, колко близо до критичната зона си – т.е. до там където вълната се разбива, колко вертикални са завоите ти, колко близо до края на вълната стигаш в горните ти завои (top turns) и т.н. Крайният ти резултат е сборът от двете ти най-силни вълни. 


Снимка: Ydwer, GKA Mauritius.

Състезанието на Мавриции беше на една нова вълна – Бел Омбре, а не на вълната където тренирам обикновено (One Eye). Вълната в Бел Омбре е доста специфична – има една голяма секция, която често се затваря наведнъж, след това втора по-малка, но и по-чиста секция където рифът е кръгъл и вълната е много бърза. Ключово е да се научиш да четеш вълната добре.


Едно от най-яките неща на състезанието бяха хората – и най-вече това, че имаше много други момичета, които карат добре. Често съм сама на вълната само с мъже и максимум едно две други момичета. Като жена в този спорт трябваше стотици пъти да игнорирам мъже, които ми казват, че не мога, че е прекалено опасно или които просто взимат предимството ми вълна след вълна. Радвам се много, че постепенно жените в кайта си отработваме респекта, който заслужаваме. Всяка година броят момичета на състезанието нараства и това е страхотно – тази година бяхме 20, което е рекордът до сега.

Как реагират другите карачи, като им кажеш, че си българка?
Започваме да сформираме добра българска група на тура – с Коки (Никола Абаджиев) и Гофко (Георги Василев). Мисля, че останалите започват да разпознават България като силна държава в кайта, което е страхотно.


Снимка: Ydwer, GKA Mauritius.

Личен хайлайт от състезанието?
Първият ми хийт (двубой) – и неговото повторение. Бях срещу едно момиче, което се състезава на целия тур, част е от международния отбор на Дуотон и има сравнително добро ниво. Много исках да спечеля също и по лични причини, защото философията и отношението ни към състезанието и кайта с нея са доста различни.

Справих се супер добре, бих със солидна преднина и надминах очакванията си – имах третия най-висок резултат от целия ден и организаторите отразиха победата и карането ми като една от изненадите на състезанието до момента.

След като се прибрах вкъщи вечерта, докато се радвах на победата и се подготвях за предстоящите рундове на следващия ден, получих съобщение че противничката ми протестира срещу резултата. Никой не вярваше, че съдиите биха приели протеста и – нямаше никаква логика. Обаче на следващия ден в крайна сметка съдиите отсъдиха в нейна полза. Да се случи нещо такова беше най-големият ми страх– да не бъда оценявана правилно, защото не се състезавам редовно – и да се сблъскам с неспортсменско държание в спорта, който обичам токова много и който за мен е бягство от всички негативни нагласи в света.

Снимка: Ydwer, GKA Mauritius.

Въпреки че не можах да повярвам и не бях съгласна, трябваше да вляза отново във водата по спешност и да се състезаваме наново. Тогава всички на плажа – включително всички останали момичета, които се състезават, се събраха и застанаха зад мен. Беше страхотно да видя тази подкрепа! И – в крайна сметка спечелих отново и успях да продължа напред. Това беше най-сладката ми победа на това състезание, защото не беше само победа по резултат, но и победа на истинския спортен дух и добро отношение срещу състезателността и съревнованието без характер.

В крайна сметка урокът за мен от тази случка е за напред (най-накрая) да се науча да не взимам нещата толкова на сериозно :) 


Oт колко време се състезаваш? На колко състезания си участвала до момента?
През 2017 се пробвах на Английското национално състезание и миналата година участвах на 2 спирки от GKA – Португалия и Мароко. Най-високият ми резултат беше 5то място в Португалия. 


Снимка: David Varekamp.

От колко време караш? Как се запали?
Карам от 5 години. Научих се на Лимнос, при Бужи. Запалих се напълно от първият ми боди драг и още същото лято когато прокарах се озовах на уейв спотовете на Лимнос. 


Къде тренираш?
Втори сезон успявам да съм на остров Мавриций и тренирам на One Eye. Тук е рай и според мен това най-добрият спот за прогрес на вълни. Живот и здраве се надявам да мога и за напред да идвам тук. През останалото време карам в Европа и Англия, където работих последните години. Любим спот там ми е Корнуол на Западния бряг. Опитвам се и да се връщам на Лимнос, но за съжаление, тъй като там няма много вълни, последните 2 години не успях да стигна.


Имаш ли спонсори?
Българските неопрени Алопа и от скоро Дуотон Англия. 


Какви са плановете от тук нататък?
Да продължавам да карам! Занапред фокусът ми е да си изчиствам стила и техниката и да почна да влизам в барели! Много се запалих и по хавайски сърф и се надявам да напредна и на него.


Снимка: David Varekamp.

Мислиш ли да продължаваш да се състезаваш сериозно?
Смятам да участвам на състезанието в Мавриции и за напред да се боря за по-високи места на подиума. Може би ще участвам на някоя друга уейв спирка на GKA, но като цяло смятам да карам свободно.


С какво се занимаваш иначе когато не караш?
Работя като фриланс мениджмънт консултант. Напуснах сериозна работа на пълно работно време в Лондон и започнах да работя за себе си, за да мога да карам. Когато не карам тренирам и прекарвам време с приятели и семейството ми, а през зимата гледам да съм в планината когато мога, далече от лифтовете!


Състезанието е било невероятно преживяване. Какво научи от него (и какво е твоето послание към всички, които четат тези редове).
Първата стъпка към всичко е да го повярваш – клише е, но е истина! Посланието ми за тези, които четат това, е да не забравяме колко ценен и кратък е животът ни и да не спираме да сме верни на себе си и да избираме щастието.