ЕкоЛогично – Eco Snow Session 2005

На 20-ти март 05, на Витоша се проведе Eco Snow Session. Някои го възприеха като ски и сноуборд състезание, други като събитие по повод Международния ден на франкофонията, трети като спортно-екологично събитие… При всички случаи в района около хижа Алеко на адски заледения сняг се случваха много неща – проведе се бордеркрос състезание, big air, рейл, „jib-the-what-used-to-be-a-tiny-quater-pipe“ сесии, раздаваха се безплатна храна и напитки от спонсорите на мероприятието и се разиграваха различни игри с публиката с еко-насоченост.



Покрай странния формат на състезанието, скока със заледената си попивка и твърдото бордеркрос трасе, главното и така важното послание на събитието – “Карай на чисто” остана на заден план.

Текстът долу е email от Весела Славкова по повод събитието. Весела описа себе си като „най-обикновен зяпач от женски род“… Мисля, че всички можем да се замислим върху написаното от нея…

Кога ли някой ще се осъзнае….

Голяма част от посетителите на този сайт присъстваха на ECO SNOW SESSION. Или поне имат познати, които са били. За съжаление малко хора схванаха идеята.

Историята: Някакъв тип (…бил французин) решил да чисти Витоша (още тук избива смехът в някои хора) или по-скоро да направи нещо готино за българите. Уж ден на франкофоните, уж сноуборд/ски състезание, уж еко-акция… какво точно беше, май никой не разбра! Франкофоните бяха само “организаторите”, състезанието… абе знам, че имаше такова, но никой не разбра кога точно започна… и кога свърши…А за екологията в този ден дори не ми се говори. Защо, по дяволите, безплатно се раздаваха пепелници на Quicksilver, когато братята сноубордисти, скиори и всякакви зяпачи не спираха да пушат и по стар навик да си гасят фасовете в и без това не дотам свежия сняг?! И за какво бяха жълтите кофи (които by the way много хора искаха да си “приберат”…hihi…типично, нали?!), когато теренът за мероприятието беше осеян с чашки, бутилки и всякакви други останки от какви ли не продукти, доказващи присъствието на “хора” и може би спомагащи за популяризирането на съответните спонсори… А дали това не е някакъв вид рекламна стратегия, включваща цяла една гилдия от типове и типки, на които е дадена абсолютната власт да оставят след себе си множество следи от своето присъствие, правейки планината кочина…

Сигурна съм, че всеки един любител на зимните спортове обича планината и зимната природа, но на колко наистина им пука за това, което оставят след себе си?! Малко са тези, на които им се е случвало да чистят планината през лятото, и те знаят, че с топенето на снеговете се откриват и боклуците, “посеяни” през зимата.

Та идеята на ECO SNOW SESSION беше именно да насочи хората към малко по-глобален начин на мислене и да ги накара да надживеят фразата “К’во ти пука?! Нали тук няма кофа… хвърляй!”.

Какво се получи: “умните” ни съграждани не спряха да критикуват, да нервничат, та дори и да определят човекът с идеята за луд. Да, луд е, че се опитва да направи нещо за земя, която не му е родна. Луд е, че успя да намери толкова спонсори и да подарява бордове, ски и какви ли не още нещица… някой каза “То в България нищо не се получава…” Е, да, то никога няма да се получи, ако хората поне за един ден, дори само заради идеята, не се опитат да променят ограниченото си виждане за света, в който живеят.

И, за да не остане всичко това като прости разсъждения на една аматьорка, ще добавя няколко думи за завършека на моя ден на Витоша… След не много дълго чакане на опашка за лифта се добрахме до кабинката и, както винаги се случва, на връщане ни навряха с още четирима сноубордисти в една от кабинките. Една секунда след като се бяха затворили вратичките един от типовете си запали цигара (за нас българите всичко е позволено все пак). Изпуши я с голям кеф след тежкия ден (междувременно тровейки и останалите 5 човека в кабинката, където и без това трудно се дишаше), но най-голямото удоволствие беше, когато той си хвърли фаса през прозорчето. След няколко укорителни думи и възмутителни погледи последва “логичното” обяснение: “Е, к’во да праа?! По принцип използвам кофа, ама тука няма, а и сега съм много изморен…” – Толкова много логика струи от тези думи… колко ли red bull трябва да изпие човек, за да има сила да не си изхвърли фаса в гората?! И колко ли интелект му трябва, за да осъзнае, че ECO SNOW SESSION беше организирано за по-добрия живот, за комфорта на такива като нас?!

Искрено се надявам все някой да е разбрал моята гледна точка и целта на всичко написано по-горе…

Весела

И наистина – не ни ли стига че се се ровим в боклуци по цял ден в града, защо трябва да го правим и по планините? В крайна сметка само от нас зависи…