Име?
Димитър Найденов a.k.a. Митака, чичо Митко и отскоро – Шитко, хаха.
Години?
На 22, а по душа и акъл на 15.
От къде си?
София, България.
От колко време караш?
От 15-годишен.
Любимо място за каране?
Навсякъде, само да съм с приятели в планината.
Пампорово пау-пау. снимка: Бобо Камилов
Най-паметният ти ден в планината е?
Има адски много, но имаше един паудър-ден на Мальовица поудер и една гора, която само ние си я знаем – адски много ни удари на лигня и се попикавахме от смях цял ден.
Разкажи ни с две думи за Have Fun Crew?
Всичко тръгна на майтап след тежка вечер в Баш бара на Банско преди по–малко от година. На следващия ден, с черноморския гларус Гофко, карахме леко летаргично и снимахме малко с едно GoPro. Припомняйки си вечерта на лифта, стана въпрос относно това да си направим „крю“ и как да го кръстим, а на неговата дъска отдоло пишеше "have fun". И така се роди крюто, а сега ни търсят от “BTV”, “Danon” и най – важните “Whiteroom” и “Blueroom”. Също да снимаме реклами и някакви такива, а ние просто караме сноуборд, кайтове, уейкове и т.н. Не очаквах такъв интерес – за това сега правим нов сайт, лого, кавър…
снимка: Макс Пирски
Какво количество храна изяждаш на обед или вечеря и къде я побираш?
Количеството е много голямо… Не знам, трудно се изхранвам. Със сигурност родителите ми са ме осиновили и не са ми казали, че съм потомък на Алф, защотото и аз понякога се учудвам на количествата, които поглъщам. Да не говоря за хората, които са с мен на маса – шаш и паника, хахаха.
Светът е в траур на 11-ти септември, а ти празнуваш. Не те ли е срам?
Грам не ме срам – още се носят митове и легенди за рождения ми ден по случай 18-тата ми годишнина. Тъпо ми стана, когато се случи атентата – нагласен или не все тая. Също така, когато ходих към Щатите, реакцията на границата, докато ми преглеждаха паспорта не ми харесваше…
Какво имаш в mp3 плейъра си?
АХАХАХ, ЧАЛГА! Аз съм един от малкото чалгари сноубордисти… Е да, ама не – рап, малко дръм и т.н. Само подбрани неща.
Как се виждаш след 10 години?
Шеф! Много се надявам да осъществя поне една мечта и тя е да направя нещо като "DC Mountain LAB", някъде високо в Стара планина или пък уейкпарк. Искам да се занимавам с нещо, което ми допада, а не да бъда корпоративна мишка или кайт инструктор (няма да ми стигнат нервите – има много спортни инвалиди).