Бужи с четвърто място на 2020 La Rosière FWQ 4*

Миналата събота (11ти януари 2020), заедно със Симеон Павлов и Валери Пелтеков от Българският Фриирайд Отбор, участие във Freeride World Qualifier (FWQ) състезанието проведено във френския курорт Льо Розие, също така взимат и Божана Чалъкова (сноуборд) и Елена Митренгова (ски). Състезанието носи най-високия възможен FWQ ранг от 4 звезди, което привлече топ фриирайд карачите в Европа и въпреки това Бужи успява да извоюва 4-то място при жените. Ето какво сподели тя с нас за постижението си…

Бужи и Ели.

Здрасти Бужи. Поздрави за силния резултат! Разкажи ни за това как се озовахте с Елена на състезанието?
С Елена караме и живеем заедно в Австрия. Тя беше приета още декември за състезанието в Розие и заминаваше на следващата сутрин с Ники. Мен ме „отзоваха“ вечерта, ден преди състезанието. Нека не звучи толкова специално, че са ме поканили, една от състезателките я взеха в големия тур (FWT) и се освободи място, а аз бях първа в waiting list-ата.

Първоначалният план беше да участвам в Капъл, Австрия (3 звезди) на същите дати. Там самият склон е по-къс, конкуренцията като бройка и като силни карачи беше значително по-малка, също така познавам мястото,защото съм го карала преди. Стратегическото решение беше да отида там. Но реших да рискувам и да избера по-дръзкото (с помощта на няколкото близки мои хора, на които благодаря) и отидох във Франция, където се състезават повечето от топ 10 в Европа, бивши и настоящи състезателки от тура, включително и двукратния и настоящ шампион Marion Haerty.

Вие с Ели вече се състезавате самостоятелно от отбора…
Да, все още доста хора се изненадват, защото не знаят. За момента пътищата ни се разделиха. Имаме различия и това би попречило на градивното развитие на отбора, който за мен е с идеална цел и не трябва да става жертва на единицата. Това не ни пречи да караме заедно, да обменяме информация и да се подкрепяме, когато трябва. Дори и по различни пътища всички вървим в една посока.

Това е много добре, със сигурност сноубордът е нещо, което трябва да ни дава една посока напред, въпреки различията ни. Иначе, разбрахме, че условията на склона в Розие хич не са били добри…
Месните казаха че сняг не е валяло от 16 декември. По принцип има огромно значение кога точно стартираш през деня. В този конкретен случай условията бяха еднакви за всички през целия ден. Супер твърдо! Елена се пусна към 12, аз бях пред последна на склона около 3. Така че от към сняг нямаше особено значение кога стартираш, бетон цял ден. Бих казала че чакането от 8.30 сутринта до 3 ми помогна, защото гледах останалите и добих по-ясна представа за детайлите по склона.

Как ти се стори самият склон? Как мина твоят рън? Доволна ли си от представянето си?
В деня на face check-а беше мъгла и видяхме само долната част преди финала. Склона го разгледахме точно преди състезанието и мащабът се оказа доста голям. Много от нещата, които си представях предния ден се оказаха нескачаеми или недостъпни. Промених избора си на линия два часа преди да стартирам. Видях пускането на една скиорка (която завърши 2-ра) и усетих че там бих се чувствала най-комфортно.

Пускането ми беше посредствено, избора на линия нищо технично. Заложих на това, в което съм добра, а то е да скачам. Направих два дропа с приличен размер, за съжаление на единия, след като приземих леко поседнах, а това се наказва с минус точки. За първи път участвам на състезание от ранг четири звезди и за малкото дни каране преди състезанието както и поканата в последния момент съм доволна, да. Също така разликата в първите 4 места беше 4 точки, което е много малко.

Какво е усещането да гледаш как световните Freeride World Tour шампиони интерпретират и карат по същия склон като теб?
Беше интересно да участваме заедно и с двамата Freeride World Tour шампиони при сноуборда Марион и Виктор. За Де Ла Рю това, че условията бяха бетон явно не представляваше кой знае какъв проблем, той взе склона на един дъх и то с фристайл елементи. За съжаление Марион стартираше малко преди мен и не успях да видя пускането и. Но като цяло не съм се замисляла много за тях, фокусът ми беше другаде.

Какви са плановете ти за сезона?
Да тренирам хахаха, не това е шега. Аз не тренирам, а карам. Най-голямото предизвикателство за мен е психологическата бариера, защото не съм състезателна натура нито се представям добре пред публика, но това малко успях да го пречупя с времето. Ако сега на състезания карам на 30% ми се ще да стигна поне 50 този сезон.

Планирали сме още пет състезания. Конкуренцията и броят на жените става сериозен. Концепцията ми е да карат линии, които да ми харесват на мен и да има какво да скачам в тях, защото там ми е силата. През останалото време имаме идеята да снимаме и евентуално да изкараме нещо по време и в края на сезона. Както и да изследваме нови места, а те са безкрай…

Бужи кара с подкрепата на Microxtreme Bulgaria.
Следвай Бужи в instagram.