Whiteroom Wallpaper

По стара традиция Whiteroom Wallpaper Вторник не се случва просто във вторник. Той се случва баш преди вторник да се претърколи и строполяса в сряда. Но този път е още по-специален. Представяме ви небезизвестната снимка на Александър Атанасов – Сашката и Лозьо Димитров.
Тя стана част от залата на славата от фотоконкурса на Yobeat, след като четири поредни седмици се бори с конкуренция от развития и нахъсан запад. Много е вероятно за тази победа да си допринесъл и ти, така че окачи сега своя десктоп с шампионската снимка на Сашката. Той пък ще ти разкаже малко повече за нея.

1280×800
1600×1000
1680×1050

мястото го намерих преди две или три години. когато няма сняг обичам да велосипедствам. често се забивам по места незнайни за мене, просто ей така да видя кво има. напускайки враждебната враждебна посока обратно попаднах на тва подмостие и първосигнално вниманието им беше привлечено от широките кинкове около стълбите за слизане от булеварда. нещата останаха в застой под формата на телефонна снимка до миналата зима, когато на път за вкъщи реших да видя как е спота след падналия сняг през деня. в 11 през нощта последното нещо което очаквах да мерна минавайки оттам беше силует вземащ стълбите по три нагоре с дъска под рамо. автоматично спрях да проверя каква е работата и нещата резултатираха на страница от последния брой на списание WR  с дроп след 50 на саянеца.

дичката пък взе достойно участие в конкурса на фабрик от миналата година с тази снимка на ивайло младенов. вечерта привърши към 2 при пронизващ вятър в неуспешен опит да опровергаем механиката бутайки дизел в опит да запали. седмица по-късно при малко по-различни обстоятелства се озовахме с лозйо и марио на същото място.

понеже по прогноза беше последния ден със сняг и сякаш слънцето и синьото небе искаха да ни го докажат, наличния сняг се топеше с усърдие и единствено това, че засилката беше на сянка направи възможно да се възползваме подобаващо от новооткрития уред. опитите започнаха плахо с бавна засилка и предубеждение спрямо дълбоките луфтове между колоните. интересна е работата с различни групи карачи – как всеки има свой поглед и начин на интерпретация на едно и също място. как при равни дадени условия един ще види само кинк рейл, друг ще види рейл с дроп, трети ще види  абсурден уолрайд, четвърти ще види отлично място да свърши друга работа.понеже по прогноза беше последния ден със сняг и сякаш слънцето и синйото небе искаха да ни го докажат, наличния сняг се топеше се усърдие и единствено това че засилката беше на сянка направи възможно да се възползваме подобаващо от новооткрития уред. опитите започнаха плахо с бавна засилка и предубеждение спрямо дълбоките луфтове между колоните. и след последвалата калибровка и доизкусурявани на подробностите, момчетата скоро започнаха да стигат и тавана. вследствие от поредицата предишни дни с по над 10 часа навън в опит да оползотворим колкот се може повече от наличния сняг се оказа, че дори една светкавица не работи. винаги съм предпочитал естествена светлина макар точно това място да не беше точно за това, но в крайна сметка човек трябва да се опита да направи най-доброто, което може с наличното. сесията се оказа една от най-приятните за миналата зима.

една от снимките влезе в списанието за интервюто на лозйо, а другата беше един от хайлайтите на изложбата ми, стана известна на запад и е в челната тройка на любимите ми от личното ми творчество, а сега се надявам да ви допадне и като оформлението за стена на домашен компютер. cheers!

благодаря на момчетата за удоволствието да „работя“ с тях.

–

Марио: Може би една от първите успешни улични сесии в екип от фотографи и карачи.

Лозьо: Първо те е страх, после ти е готино, накрая не искаш да си тръгваш, а даже има и кадри.

Мерси Сашка