Владо Павлов след Манаслу

Изминаха два месеца, откакто основателят на VP Snowboards, Владо Павлов, се върна от сноуборд експедиция до един от 14-те осемхилядника на планетата – връх Манаслу в Непал. След като успешно се спусна с дъската си от 8163-метровия връх, той стана първият българин спуснал се със ски или сноуборд от подобно височина.

Преценихме, че два месеца са достатъчно време за първоначална обработка на информация, емоции и впечатления от това наистина епично приключение и че е дошъл идеалният момент, да му зададем няколко въпроса…

Нещо промени ли се за теб след Манаслу?
Оставам си същия човек със същата страст и желание към сноуборда и планината, каквито имах и преди 20 години. Промених се вътрешно, защото сбъднах мечтата си и съм изключително удовлетворен и спокоен в момента. Все пак последните 4 години бяха под голямо напрежение покрай Ленин и Манаслу.

Защо не караш просто в горичките между пистите, ха-ха, какво те влече на 8000м?
Аз продължавам да карам в горичките около пистите и не спирам да се забавлявам и там, независимо от мащаба на планината и склона. Но го има и другото – желанието за нещо повече, което всъщност движи човечеството във всяка една сфера. Това желание, любовта ми към планината и предизвикателството ме отведоха до над 8000м.

Каква беше подготовката ти за този трип?
Може би цял живот се готвя за тази експедиция и всеки изкачен и спуснат връх може да се нарече част от подготовката. Последните 2 години и половина имах режим на физически натоварвания и тренировки ежедневно, а през зимата, разбира се съм на дъската. Напролет изкачих и спуснах Мон Блан, което също бе част от цялостната ми програма преди да замина. Подготовката е и на психологическо ниво, защото там горе половината от усилията са в главата, а не в краката.

Защо направи изкачването без кислород?
Изкачването беше без кислород до 7450м височина, а после взех кислород до върха на 8163, защото исках да направя наистина качествено каране и да отворя нова линия по склоновете на Манаслу, а не просто да сляза с дъската със сетни сили. Спускането обаче бе изцяло без кислород, което също предполага почти нечовешки усилия.

Какъв беше снега и условията на 8000м?
Имах огромен късмет със снега и всъщност карах от върха до базов лагер в почти перфектната пудра. Такава имаше поради липсата на вятър дори и над 8000м, което се случва изключително рядко. Това обаче затрудни изкачването, защото валеше много, а и не получихме добър прозорец за атака, така че рискувах и тръгнах малко на сляпо за върха, но в крайна сметка уцелих момента. Иначе там горе не е за живи същества, супер студено е и няма никакъв кислород, тялото страда постоянно.

Какво ти мина през главата, като закопча горе и се изправи за да тръгнеш?
Бях адски концентриран и единствено мислех за осъществяването на предварително начертания ми план. Там нямаш право на грешки, нито с карането, нито с избора на терен. На много места спирах, за да почивам, защото не е възможно да се кара дълго в тези условия, така че имах време да осмисля нещата. При влизането ми в склона под лагер 4 на 7450м. всъщност и наклонът и адреналинът бяха най-големи. Освен това там се отделих тотално от маршрута на изкачване и останах сам в планината.

Най-тегав момент?
Може би първата прекарана нощ на над 6000м. Трудно е да се опише, трябва да се изживее това страдание на целия ти организъм. Също и едни 2 часа, за които частично загубих зрение и трябваше да се оправям сам, на около 6350м. Седях 2 часа с черни ръкавици на очите, за да прогледна отново, но все пак в началото не знаех какво ще се случи със зрението ми и как ще слизам от там.

Какво те зареждаше със сили и мотивация да продължаваш? Имаше ли момент в който си мислил за отказване?
Нямаше нито един момент, в който да съм мислел за отказване, нито съм бил в някаква смъртна опасност или умора. Всъщност смятам, че формата ми бе отлична. Това, което винаги ме е зареждало със сили е върха, планината, красотата и белите склонове, по които си представям как ще се спусна. Сили ми даваха и всички около мен, които ме подкрепиха безрезервно за това начинание.

Най-готин момент?
Трудно е да се каже, защото тези моменти бяха наистина много, но нека кажем, че стъпването на върха на 8163 бе единият, а другият – карането на сноуборд под лагер 4 по склон с наклон около 45-50 градуса на над 7000м височина.

Публикува много интересни снимки на хора, които си срещнал в Непал. Как те приеха местните, знаеха ли нещо за България?
Непалците са може би най-щастливият народ, който съм виждал и отношението им към всички хора, включително и мен, е много сърдечно и гостоприемно. Макар и да сме много различни, аз бях в свои води там. Не знаят почти нищо за страната ни, но познават някои от нашите известни алпинисти.

Какво е следващото нещо за теб? Върти ли ти се нещо в главата вече?
След толкова напрегнати последни години, сега просто си почивам и се наслаждавам на този успех и всичко преживяно. Харесал съм си още някои върхове в Непал, но нямам конкретни планове към момента. Като всички останали, очаквам сезон 19-20 и се надявам да имаме стабилна зима и хубав сняг.

За какво си най-надъхан за идния сезон?
Много съм надъхан да карам със сина ми, който напредна сериозно и се надявам да можем заедно да направим някои по-леки фриирайд турове заедно. Карането с него ме зарежда и ми носи нов смисъл и емоции. Също, има някои силни линии в Пирин, които отдавна наблюдавам, но по-конкретни решения ще се взимат според снега.

Снимки: личен архив.