Стоил Димитров за Promise Land

Сигурно помните добре първия филм на Стоил Димитров, SNow A Days, който бе гледан над 25,000 пъти във vimeo. Ето, че година по-късно излиза и Promise Land, чиято премиера е утре (сряда, 22-ри февруари). Във връзка с това открихме Стоил и го помолихме да ни отговори на точно пет въпроса за неща около проекта, а и да ни издаде малко и от това, по което работи в момента.

Ако трябва да направиш сравнение между Promise Land и предишния ти проект SNow A Days, какви са основните разлики – какво да очакват хората?
Ако трябва да сравнявам двете филмчета, бих казал че са много различни. Най-вече защото самите зими и преживявания бяха тотално различни – тази година филмът е малко по-документален и е повече като разказ за това, което прeживяхме през сезона опитвайки се да снимаме и да караме.

Какво те мотивира да снимаш през миналия сезон, когато за разлика от този снегът наистина беше малко и вместо да използваш редките хубави моменти за каране, ти се беше вкопчил в камерата?
Да наистина снегът беше безумно малко и дните, в които ставаше за каране се брояха на пръсти, но може би точно това ми беше и основната мотивация да си жертвам карането, защото точно тогава бяха моментите, в които можеше да се заснеме нещо. То така или иначе щом се хванеш да снимаш, карането остава на заден план и трябва да избереш едното или другото, но има моменти, когато като се получи желания кадър и усещането е също толкова приятно, както и при карането. Така че не бих казал че съм жертвал или загубил нещо покрай това.

Кажи ни как ти хрумна името – Promise Land?
Името го измислихме още в началото на зимата, преди да започнем да снимаме. Promise Land  е “прякорът” на една фрийрайд местност до Банско, където не-веднъж сме имали невероятни карания. И тъй като очаквахме да прекараме доста време там и да се ринем в тонове сняг снимайки невероятни кадри в “дълбокото”, по ирония на съдбата може би нито веднъж не успяхме да стигнем до там, защото така и не падна достатъчно сняг за да става за каране! Но в последствие се оказа, че цяла зима получавахме само празни обещания от планината, че снегът ще дойде, но накрая си останахме само с обещанията и си мисля, че името (Promise Land – Земя на обещанията)  отново придоби смисъл и остана актуално.

Кой беше най-фрустриращият и съответно най-щастливият момент за теб по време на снимките?
Честно да си кажа целия сезон беше леко фрустриращ, най-вече защото влагахме доста усилия и желание да стигнем до някъде и да снимаме, но често завършваше с леко разочрование, заради условията. Въпреки това бих казал, че всяко такова начинание беше нещо ново и различно за всички ни, покрай което натрупахме много нов опит, и със сигурност всеки беше доволен от преживяното.

В разгара сте на снимките на най-новия ви проект – Lost Winter. Ще ни издадеш ли нещо от кухнята?
Тази година започнахме проект наречен Lost Winter или Изгубената зима, заедно с Емануил Емануилов, който снима много добре и има дългоогдишен опит из планините. Успяхме да намерим добро финансиране благодарение на Nissan, а и зимата най-накрая ни ощастливи с такива условия, за каквито мечтаем от доста време. Така че сега вече нямаме оправдания… хаха… В снимачния екип е също и Никола Плъков и тримата заедно се опитваме да разпределим нещата така че, да можем да проследим фристайл и фрирайд сцената и да пресъздадем зимата таква каквато я помним от момента, в който всички сме се запалили по тези спортове и изживявания. За сега нещата вървят добре, така че се надявам на есен да можем да ви зарадваме с нещо приятно за гледане.

За повече информация около новия проект на Стоил, Емо и Никола, следете официалната страница на Lost Winter във Facebook.