SnowCulture Photo Sessions се проведе за трети пореден път в района на хижа Рилски Езера. Тази година поради липса на функциониращ ратрак, не можахме да се порадваме на голям парк със скок и рейлове както миналите години. За сметка на това за първи път се радвахме на толкова многобройни участници. Може би заради новия лифт, перфектното време или големият успех на мероприятието миналата година, този уикенд в хижата свободни места нямаше.
Липсата на парк вместо да попречи на идеята за фотококурса, подтикна повечето карачи и фотографи към импровизация, търсене и изграждане на всевъзможни снежни уреди. Големи дропове от козирките и скалите, тапове по дървета, бътери над скали, импровизирани кикери, прескачанки на реката и т.н. Пръснатите в околните гори и big mountain терени райдери, фотографи и оператори се събраха в късния следобед, за да се нахвалят със свойте постижения през изминалия ден. В последствие хваленето премина в безобразно парти, което завърши в ранни зори.
В неделя безоблачното небе предизвика ранно ставане, въпреки развихрилото и меко казано бурно парти. Атракциона на неделната сутрин беше ледената дупка в близкото до хижата езеро, в която потънаха не един или двама карачи. Петко Резкия пръскаше всички фотографи осмелили се да застанат малко по-близо до водота. Кирил Траянов направи опит за backflip към приводняване в езерото, докато Тони Черешаров се опитваше да премине езерото на switch. И на двата опити завършиха с дълбоко потапяне в ледените води на Рилските Езера, но това определено не им попречи да направят и по още няколко опита. Оставяме снимковия материал да говори сам за себе си.
В крайна сметка тазгодишния Snow Culture се оказа закриване на сезона за много от присъстващите. Хижа Рилски Езера е и винаги ще бъде място, от което не ти се тръгва.
Снимки: Ралица Виячка
