Рене Екерт за „Sleeping Giants“

Разговор с Рене Екерт за „Sleeping Giants“, за спомените от България и за бъдещите му творчески планове. Българската премиера на филма ще се състои от 21:00 ч. на 10 ноември 2011 в Дом на Киното на СБФД, (ул. „Екзарх Йосиф“ 37).

Мина малко над година от световната премиера на „At Equilibrium“ в София. Като погледнеш назад, какви спомени и чувства пазиш от престоя си в България?
След като приключихме със снимките по филма, бях в България още няколко пъти. Спомените са ми все хубави, затова и се връщам толкова често. Миналата зима бях в България за месец и половина, надявам се да се върна да покарам пак този сезон. Да кажем, че се опитвам се да си опреснявам спомените възможно най-често!

Рене (посредата) на Пампорово по време на снимките на „At Equilibrium“. Снимка: www.blickinsfreie.de.

Още един въпрос за „At Equilibrium“ – какъв според теб е най-големият ти успех покрай филма?
Не знам дали филмът по някакъв начин е помогнал за това, но през миналия сезон в България видях значителен прогрес в някои отношения, като например страхотен парк на Боровец…

Всички подобни проекти стимулират по някакъв начин сцената, за това е много важно да ги има, да. След България ти искаше да снимаш своя следващ проект в Иран. Вместо това замина за Китай, където засне „Sleeping Giants“. Как се случи това?
Проектът за Иран пропадна заради политическата ситуация в тази област. Не получихме необходимите прес визи, разрешения да снимаме и тн. Но наскоро с мен се свърза иранската ски федерация, успях да се срещна с нейни представители в Швейцария, където те изразиха желание да ми асистират за филма. Та, да видим какво ще се случи.

Иначе нещата покрай Китай се подредиха доста случайно. Аз бях там преди две години за състезанието Nanshan Open. За времето, което прекарах там заснех интересни кадри и направих няколко интервюта с идеята, че някой ден мога да направя филм за сцената. Миналата зима отново се откри възможност да се върна, да прекарам повече време там и да довърша започнатото. Китай има малка сцена, малък пазар и беше сравнително лесно да се запозная с правилните хора за да завърша проекта.

Нилс Арвидсън с фронтсайд 720, Наншан, Китай. Снимка: www.dannyotto.com.

Как би описал китайската сцена. Ако говорим за сноуборд Китай е доста екзотична локация в момента. Какво ти направи впечатление като най-„екзотично“ или различно нещо там?
Мисля че, това беше снегът!

Снегът?
Сноуборда е развит предимно около Пекин. Пекин се намира съвсем недалеч от пустинята Гоби, където е много студено, но почти не пада сняг, нито вали дъжд – нищо. (На монголски Гоби означава „безводно място“ * бел. ред.) Та в района се кара само на изкуствен сняг. Общо взето както си караш колата в един пустинен район, пред теб изкача един заснежен хълм на който има парк! Ако отидеш на север – там вече си има истински сняг, но е прекалено студено, достига до -30 C, дори и повече. Голяма част от карачите около Пекин не са карали много на истински сняг и въпреки това са доста добри карачи.

Другото интересно нещо е че повечето от сноубордисти са вече доста възрастни. В Китай сякаш най-важното нещо е да имаш добра работа, та децата ги карат да учат много сериозно, за да имат силен старт и не разполагат с много свободно време, нито с финансова подкрепа от родителите си за неща, като карането на сноуборд. Местните карачи обикновено се захващат с карането на по-напреднала възраст – чак след като приключат с ученето. Това са двете неща за сцената, които аз намирам доста характерни и различни от другите части на света.

Интересно! А намери ли някакви прилики между Китай и България – две изцяло различни държави с „наваксващи“ сноуборд сцени?
Може би намирам прилика в скоростта на прогреса. Сноуборд сцената в Китай е на 10 години – тогава е бил внесен първия сноуборд в страната. През 2010 г. на международното TTR състезание Nanshan Open нямаше нито един класирал се китайски карач на финалите. Следващата година вече имаха карач, който се мяташе с фронтсайд 7-ци и 9-ки, докато предната година най-силният трик беше фронтсайд 5-цата.

По улиците на Пекин. Снимка: www.blickinsfreie.de.

Колко непрочетени фейсбук съобщения имаше след като се върна от Китай?
Хе-хе, да фейсбук наистина е забранен там. Но аз принципно не го ползвам толкова много… Но знаеш ли какво – местните намират начини да ползват фейсбук, аз дори също се логнах няколко пъти, но не от моя компютър.

Как го правят – от мобилен телефон, или… Каква им е схемата?
Не, не – от компютър си влизаш. Не знам как го правят… но се сдобиват с информацията, която им трябва.

Твоите пълнометражни документални сноуборд филми са обикновено за сцени, които в момента се развиват, сцени които по една или друга причина са възпрепятствани да бъдат на най-високо световно ниво. Имайки предвид, че сноуборда е и индустрия и култура, кое според теб е по-голям стимул за растежа и укрепването на локалната сцена – просперираща икономика или силното влияние от Запада, от родното място на сноуборда?
Не знам, може би и двете заедно. Двете вървят ръка за ръка. Ако имаш силна икономика, това по никакъв начин няма да развие нещата в добра посока. Сцената се нуждае от развита култура и мотивирани хора.

Сън Йиминг. Снимка: www.dannyotto.com.

Ще те видим ли на премиерата в София?
Много ми се иска! Но имам пресиращи срокове и не съм сигурен, дали ще успея. Ако смогна да си завърша нещата навреме (което до някъде е възможно), ще пробвам да намеря евтин полет и да дойда за уикенда! Всичко зависи от работата, която имам да свърша.

Сега един бърз въпрос за последния повод, по който посети България – „Surfing the Wind East“. Какво откри за Черно и Каспийско Море – стават ли за сърф?
Въпреки че знаехме, че имаше много голям шанс да не хванем никакви вълни, ние заснехме първия филм с професионални сърфисти в района и имахме късмета да установим, че в България, Турция и Азербайджан, при правилните метеорологични условия, има вълни!

Какъв ти е следващият проект, какво те очаква оттук нататък?
Кашмир! Нещата са ОК с визите, поддържам връзка с местните и планирам да се запътя нататък средата на март 2012, за две седмици. През сезона ще бачкам предимно по телевизионно шоу на Red Bull – „Snowboard Chronicles“. Та, Кашмир остава за март!

Звучи супер. Мерси много за интервюто, успех с проектите и ако не се видим на премиерата, дано се видим по българските планини през сезона!
Мерси, да със сигурност – до скоро!

„Sleeping Giants“ терйлър