Изгубената зима: 21,2 по Фаренхайт + чай от маточина

Вероятно се питате що за заглавие е това. Нека да Ви улесним. 267,15 Келвина … още ли не е ясно? Ок, тогава да бъде -6,0 °C. Така вече е добре, нали? По същото време в градовете температурата на въздуха беше между 15 и 20°C, но ние предпочетохме да се доберем до по-горните и студени зони.

Както често ни се случва все на нас (впоследствие разбрахме, какви сме късметлии), съдбата ни наблюдаваше през цялото време. И ни чакаше търпеливо да се накумим. Долината на Попово езеро, или тази на Дамяница. Накрая тя, съдбата, хвърли своите зарове и започна да нарежда нещата по собствено усмотрение. Вследствие на това, събитията така се стекоха, че двете групи се засякоха в долината на Василашките езера.

Първата група атакува мястото от към вр. Тодорка. А снимачния екип, превърнал се в шерпи, успя да "долази" с огромните си и тежки раници от към Къркъмските езера.
– "Под нас, в края на склона има една хубава площадка за базов лагер. Там ще е бивака."
Колко щастливи бяхме да чуем тези думи по радиостанцията. Превитите ни тела успяха да се доберат до заветното място. Въздушно. Така с една дума бихме го определили. Въздушно. Имахме си страхотна гледка. И хола, и кухнята, и спалните. Прекрасно изложение.

Неусетно деня превали, а слънцето наближи края на своя небесен път. Това ни подтикна да се забързаме и да опънем палатките. Организацията ни бе стройна – едни утъпкваха местата за спане, други надуваха шалтетата, трети се захванаха с приготвянето на вечерята и топенето на сняг.

Неусетно заревото на слънцето угасна и отстъпи място на милиардите блестукащи звезди по небето. Сякаш някой го бе напръскал с четката си за рисуване. Опианяваща гледка. Какъв по-прекрасен фон преди лягане.

Нека да се върнем към разбора на заглавието – въпроса с Целзий и Фаренхайт е решен. Остана маточината. Прекрасен чай. Леко подсладен. Приготвен с вода от разтопен сняг. Уви, това се оказа най-големият ни проблем по време на бивакуването. Обезводняването и липсата на минерализирана вода. Канче след канче, чай, супа, бульон, чай.

Прекрасни терени. Десетки линии. Недокоснат сняг. Невероятни гледки. И как да няма усмивки по лицата на всички.

Този герой познат ли Ви е? Не се сещате? Нека да Ви подскажем малко:
"Има ли една черта, чухте ли добре – една. Теста е валиден. А Жоро е невинен. Ако има две черти, ще повторим – две черти. Бързо, бързо му звънни. Бременна си вече ти."

След всичките шеги и закачки, е време да се захващаме за това, за което сме дошли – спускане на нови линии и снимане.

Разбира се, трябва да се спазват и някои основни правила за здравословен начин на живот. Не, не става въпрос за закусване с мюсли: "a ride a day, keeps the doctor away"

И  така, сега вече Ви е ясно защо е намесен Фаренхайт и чаят от маточина. Не е нужно да влизаме и в подробности, как напуканите ни устни жадно отпиха от бирата долу, в ниското.
Това бе всичко от нас, за този кратък фото-репортаж от снимачната площадка на изгубената и намерена зима.

Поздрави,
екипът на Изгубената зима

За повече информация, посетете официалната страница на Lost Winter във Фейсбук