Държавно първенство – Big Air Алеко

06.03.2004, събота.
Утре е денят предназначен за big air състезание от държавното първенство, което трябва да се проведе на Витоша. Мястото: скокът между Романски лифт и Заека. Поне такъв е планът за сега…

10:00 ч. Още полу-заспали с Никола се озоваваме на спирката на автобус 123, само за да разберем, че пак сме го изпуснали за секунди. Хващаме първото такси което се мярка пред очите ни, в случая раздрънкана лада комби със захилен до уши брадясал шофьор, който ни посреща с думите „ее, как ги карате тейа неща, бе пичове?“. Натоварваме дъските и потегляме за кабинката. Таксито обира всички дупки по пътя, докато приказливият шофьор разпалено ни обяснява как е гледал по телевизията “факири да въртят разните пируети”, с тези дъски… Неволно се сещам за състезанието утре. Наистина трябва да си “факир” за да завъртиш какъвто и да е „пирует“ на този скок – засилката му е прекалено стръмна, самото влизане е много рязко… поне аз с такива впечатления останах от него.

12:00 ч. Романски лифт не работи. Почти никой няма на скока, но за това пък рейла до него се радва на голямо внимание. По нищо ни личи че утре ще има състезание… Ще има ли състезание утре?

13:00 ч. Романски работи. Всички се втурват към скока на Вододайна зона. Прииждат нови и нови групички и скоро гледката става епична – над 30 души копаят и дооправят скока. Прилича на сцена от Индиана Джоунс, само че липсват едри, голи до кръста чичковци размахващи камшици – всички бяха тук по свое желание. Организацията е желязна – докато 5-ма изглаждат попивката, 10-на издълбават засилката, още толкова оформят ръба… Скоро скокът стана готов и Байков е първият, който се натовари със задачата да го изпробва. Всички присъстващи приковаха погледи в него, докато той пусна засилката без завои… излетя от ръба и завъртя едно стилно bs 180. Stomp!…Чу се задружен възглас на одобрение „ООООООО!“ и айде всички нагоре към засилката!… Ех, къде ми е фотоапаратът?

Късен следобед. Времето е перфектно – слънцето пече, вятър няма. Отдалеч Вододайна сигурно прилича на мравуняк. Пристигна Виктор Жеков и след кратко съвещание се взе решение състезанието утре да бъде проведено тук…

07.03.2004, неделя.
Няма да влизам в подробности за предишната вечер, но днес успяхме да се доберем до вододайна чак към обяд. Този път полу-адекватният разговор с шофьора на поредното такси беше за чистия планински въздух и здравословния начин на живот в планината… както и да е…

Под чисто синьото небе и яркото слънце състезанието във Вододайна вече е почнало – в 10:30 е бил старта на квалификациите. Скокът е допълнително оформен. До козирката над него е паркирал натоварен с тон-колони ратрак, който допринася за атмосферата на състезанието и настроението на не многобройната публика, която сякаш не обръща внимание на студения вятър.

Днес за разлика от вчера, попивката на скока представлява особено предизвикателство за всички участници. Много често след стабилен летеж триковете не се приземяват.

Финалите започнаха в 12:30. Марио, който за пореден път спечели при мъжете, въртеше rodeo 7, Илиян които взе второто място правеше типичните за него огромни и стилни fs 360-та със злобно изпънат граб. Рубен – първенецът при юношите, също безстрашно се мяташе за fs 360 с lien grab, Емо завъртя 720, имаше 540, стилни 180, backflips… но като цяло чисто приземяваните трикове бяха малко. С огромните си летежи, 180-та и 360-та Фани и Емилия комплексираха по-голямата част от публиката от мъжки пол. Аз лично много се депресирах. Respect! :)

Награждаването протече пред хижа Алеко след като се сумираха точките на участниците. Ето и крайното класиране:

Технически делегат и главен съдя: Виктор Жеков. Съдийски екип: Кирил Гъстев, Димитър Димитров, Волен Василев, Марин Сладкаров, Иван Иванов-Кебапа.
Състезанието бе проведено със съдействието на M-tel, Hyundai, Carlsberg и Първа Инвестиционна Банка.