„Чики Рики Бум Бум“ видео премиера

Малко енергийни напитки в търбусите (thanx, D!), малко бенз по колите и с бодра песен насочихме предните регистрационни номера в посока Габрово.

Миналият път когато бях там се събудих увит в спален чувал на пода, приютен в квартирата на Ристо, без нито един лев в джоба, с досадно главоболие, но и с голяма усмивка периодично нарушавана единствено от настойчивата мисъл "аз повече никога няма да пия толкова много!". Да видим какво ни очаква този път.

И така, тази събота (30 август), след около три часа тържествено сменяне на пътни ленти, преминаване през наниз от тунели в Балкана, висене по извънредни светофари и една победоносна разходка из центъра на Габрово, нашия керван от коли най-накрая пристигна на заветната поляна намираща се на десетина минути над града. Планът беше бързо да се разопаковаме и да се вдигнем до върха на хълмът при древната римска крепост Градище в близост до която се открива супер гледка към цялата долина на най-дългия град в България. Но, това така и не се случи защото на поляната точно бяха започнали да прииждат хората, а ние не искахме да изпускаме началото на забавата.




За щастие дъжд не валя, вятърът през деня беше утихнал, което най-накрая пазволи успешното разпъване на видео екранът, който  вече рефлектираше сноуборд филмчета, докато на поляната всички бяха потънали в различни занятия – цъкане на бейзбол, джиткане на футбол, зяпане към екрана, редене на опашката за безплатна бира, разклащане на музиката, лежане, дърдорене и т.н. Партито започна да се заформя още преди да се стъмни –  мегафонът, който за момента се беше закотвил при Заека, започна да обявява една по една игрите за вечерта. То не бяха скоростни кълбета, ходене на ръце по отбори, караоке, залп от обувки летящи в посока мегафона, или по-точно Заека, който се самообяви за мишена на шу-голф сесия, дуел с водни балони, който премина в блиц война до изчерпване на амунициите и какво ли още не. Всички се заливахме от смях, а щастливите победители във всяка една от игрите си тръгваше с щедър подарък от магазин Fabric и бурни аплодисменти.








Неусетно стана 22ч и дойде време за старта на премиерата на "Чики Рики Бум Бум" – истинската причина поради която бяхме тук. Всички задружно се струпаха около екрана и с викове приветсваха началото на филма и всеки един от сегментите с подбрани кадри на нинджите (Стамбето, Ристо, Миро "Въшката", Понко, Чилката, Живко, Росина, Заека, Пафчи, Николай "Метъла", Иво "Малкия" и Димо). За разлика от миналогодишния филм на базираното в Габрово крю "Human Hater", "Чики Рики Бум Бум" има за цел да покаже веселата страна на карането и позитивния му тон продължи да вибрира да края на нощта.

Дърдорене, запознанства, празнуване на рождения ден на Съни, танци, романтични обиколки по звездното небе, дремки в тревата, пого стик сесии и разходки из дебрите на гората с челник в джоба бяха предпочитаните занимания до ранните часове на следващия ден… Сутринта се събудих увит в спален чувал на земята, с досадно главоболие, но и с голяма усмивка на уста… периодично нарушавана единствено от настойчиво дежа-ву свързано с обещание което съм правил и преди.

Снимки: Александър Атанасов