Burton world tour 2003

Burton world tour 2003. 22 райдера. 28 града. Едно световно турне. Всяка есен пионерите Burton изпращат райдерите си по различни точки на планетата, където те раздават автографи и подаръци на феновете си и купонясват по цели нощи с тях на специално организирани партита с музика на живо и прожекции на най-новите филми в които участват…

Ееех, да … хич не им е лесно на карачите от Burton.
Ето какво се случи, когато турнето стигна в London…

Ellis Briham
25 септември, Лондон. Някъде около 14:00 часа се озовах в Ellis Briham, Covent Garden – най-големият специализиран магазин за екипировка за зимни спортове в Лондон. В The Snowboard Asylum – сноуборд секцията, която заема долния етаж на магазина, вече бяха пристигнали няколко много познати лица – „jedi-master“ Jussi Oksanen, Heiki Sorsa и олимпийските златни медалисти Ross Powers и Kelly Clark. За мое щастие и противно на очакванията ми, около масата където те раздаваха автографи липсваха километрични опашки, както често се случва на подобни събития в Щатите например, където сноубордистите са придобили статус на рокендрол звезди и имат рояци пищящи фенове. Атмосферата беше много спокойна и присъстващите – все пак немалобройна тълпа, имаха възможност да поговорят и прекарат малко време с любимците си. Въпреки едва ли не свръхестествените си способности да преодолявят силите на земното притегляне и многобройните спечелени титли, райдърите показаха изключително земните си характери с искрено приятелското си поведение.

Ето как протече разговорът ми с Jussi Oksanen:

Как върви турнето за сега?
Голяма лудница е – обикаляме и нявсякъде има партита… почти всеки ден сме в различен град! Сега идваме от Барселона.

Как ти се струва Лондон?
Ами ние сме тук само за два дена. Вчера пристигнах, Ross и Kelly вече бяха тук… и утре заминаваме.

(По-рано Kelly Clark ми беше разказала, че предишния ден са ги водили на картинг, където Heiki Sorsa се вихрил на пистата…)

За къде заминавате след Лондон?
О, къде беше… а, да – Милан.

Ти доста обикаляш, имаш ли любимо място в света за каране?
Европа. Тук има не малко много добри места за каране… Хубавото на Европа е, че няма толкова много хора по яките места… В Америка също има много добри места – там парковете са супер.

Между другото бил ли си някога в България?
Ами не съм още…

Наскоро четох една статия за едно твое посещение в Hemsedal, където си направил switch b/s l080 от 30 метровия tabletop…?
Ха-ха, да, там бяхме с Romain de Marchi, Bobby Meeks Jp Solberg и др… Скокът беше много добър. Трябваше да се влезе с добра скорост защото не е приятно да си паднеш на главата на равното след 25 метра летене…

А-ха-ха, да, предполагам… 30 метров скок!… Това ли беше най-големият на който си скачал?
Ами… не…. предишната година скокът беше още по-голям.

Същият в Hamesdal ли?
Да… беше около 35 метра летежа. Това беше лудо… Може би беше прекалено голям този скок, всъщност!

Ти какво прави на него?
Cab 5, 360-та …

Добре, какво ти е в главата преди да скочиш от подобен скок?
Трябва да си адски спокоен и уверен в себе си. Не трябва да си позволяваш да те обземат колебания. Ако не си сигурен в себе си, просто не го прави.

Ти понякога изпитваш ли страх?
Понякога, когато карам в някой парк и има поредица от големи скокове – тогава секретът е да свикнеш на скоковете и разположението им. В началото правя няколко серии с лесни трикове, за да разбера с каква скорост трябва да им се влиза. След това вече е лесно.

Коя е най-лошата контузия която си имал?
За мое щастие не съм имал кой знае колко сериозни травми. По принцип имам проблеми и с двата ми глезена. Миналия сезон трябваше да ми правят операция на единия глезен и веднага след това и на другия. Но освен това – нищо по-сериозно…

Тук бяхме прекъснати, беше дошло време да се разделим – про-тата трябваше да потеглят за да бъдат разведени из Лондон преди партито вечерата…

The Scala
Партито се проведе в лондонския клуб The Scala. Началото беше обявено за 20.00 часа и скоро след това клубът се напълни да краен предел – явно все пак сноубордът е популярен спорт и в Англия. Организаторите се бяха погрижили за всичко – на бара се лееха всякакви питиета, до него на екрани с playstation можеше да се джитка на сноуборд игри, а в главната зала забиваха Super U – местна група, членовете на която са популярни лица от английската сноуборд сцена. Съблазнителни мадами раздаваха безплатни понички, които междудругото скоро започнаха да летят във всички посоки – да, определено мятането на понички е по-забавно от яденето им!… Въобще партито протичаше с много енергия, а уникалното беше, че от време на време в тълпата можеше да попаднеш ту на Ross Powers, ту на Kelly или някой друг от про-тата.

Кулминацията на вечерта се достигна когато започнаха прожекциите на филмите. Най-напред показаха Saturation на Absinthe Films – продуциран от Justin Hostynek и Patrik Armbruster. Във филма се изявяват Romain de Marchi, Nicolas Muller, Gigi Ruf, Fredi Kalbermatten, Iker Fernandez, Trevor Andrew и др. Интересно е, че преобладаваха back-country freestyle и freeride. Всички бяха приковали погледи в екрана от началото до края на филма. След по-стилните или трудни трикове се чуваше мощно и задружно „O-о-о-о“. Следващият филм беше promo-видеото за сезона на Burton – The Process, в което участие има целият отбор.

Последва раздаването на подаръци и награди, най-голямата от които беше екскурзия до Tirol.

До края на вечерта resident DJs – DJ Crispy и DJ Chris Groove, както и hip-hop crew-тата Delegates of Culture и Word Association се постараха публиката да не скучае.

На партито в разговор с едва 20-годишната Kelly Clark я попитах, дали все още кара сноуборд за удоволствие през свободното си време, след като е направила толкова сериозна кариера от карането. Тя отвърна – „моята ‘професия’ и ‘работа’ за Burton са удоволствие сами по себе си“… Имам чувството, че не го каза защото и плащат да го казва… :)