_DSC5258

За PFO, Родопите и още нещо…

Изцяло в стила ни е да закъсняваме с отразяването на събития. Това е от традициите наложили се през годините. Е, не винаги, но пък това ни прави екстра-непридвидими.

Но пък този път беше някак полезно да си отделим известно време за мислене и да не пускаме пореден материал обсипан с трикове, точки, класирания, заучени фрази и т.н. Pamporovo Freestyle Open 2015 мина, всички са щастливи (с право), а и ние имаме какво да кажем по въпроса.

_DSC5258

Та седя си аз в хотела, в ден след каране в една друга планина  и си мисля колко яки са Родопите. Не защото другите български планини не ме кефят – напротив обичам всички. Чисто и просто обаче Родопите те приемат, прегръщат и сякаш отказват да те пуснат. Последният път буквално – свлачища блокираха повечето пътни артерии около Пампорово, така че напускането на курорта бе затруднено. Ама то кой ли би искал да си ходи оттам така или иначе.

Както казва един приятел – Пампорово е за сноубордисти. Първите два дни от PFO 2015 бяха белязани от обикаляне на горите и каране в пудрата, а през следващите изгря слънце, температурите се качиха и бе идеално за стрийт. Изобщо картината бе (без да преувеличавам) доста идилична като се замислиш – в гората пудра, в парка на стената кръг от World Snowboard Tour, в който норвежки, щатски, финландски и родни машини разцепваха, а долу в Смолян пък Джей Пи Уокър, Джо Секстън и Бени Ърбан удряха рейлове и снимаха за първия тийм филм на ThirtyTwo, чиято  българска премиера ще е есента. Родопска магия, дами и господа.

Че карането бе на супер високо ниво, предполагам се досещата, пък ако не – ще се убедите от видеото ни, което се надяваме да не се забави още две седмици. Имена като Филип Кундратиц, Монс Росланд, Маркус Олимстад, Иън Торли, Алекси Партанен, мега стилния и усмихнат Нути Ниемала, който трябваше да мине през полуфиналите, показаха неща, които не сме свикнали да виждаме у нас. Бек ту бек 12-ки, фронт и бек и дабъл коркове…

_DSC5459

Най-важното – всички присъстващи гости от чужбина се изкефиха супер много на България. А те вярваме ще кажат на още, които пък ще кажат на други 300 (тези хора пътуват постоянно) и страната ни не на шега може да се окаже важна точка за световната сноуборд сцена.

Да, това беше най-големият награден фонд за състезание у нас до момента, но по-важното е, че въпреки нея, нямаше напрежение и всички се забавляваха. Какво повече?

_DSC5686

На мен ми се ще да спомена и нещо друго. Обичам това събитие, защото събира голяма част от родната сцена на едно място, за няколко дни. Така че хората, които са нейни мотори, могат да общуват, да се забавляват и взаимно да се надъхват за бъдещи проекти. Пък и момента е такъв – почти в края на сезона, когато можеш да се обърнеш назад, да видиш какво се е случило и да правиш планове за следващия.

Сцената ни е малка, за съжаление лесно катализира хейт, а има нужда именно от любов, за да израстне. Такива моменти, като 5-те дни на Пампорово са именно необходими, за да си спомним, защо се занимаваме със сноуборд, защо влагаме толкова усилия и емоция в това, което правим. И защото нещо с подобна важност и значение се отразява върху всички, не само локално, а глобално върху планините и курортите у нас.

Първото голямо състезание, което видяхме на живо бе Pleasure Jam на Дахщайн през 2005 г. Хванахме се за главата при вида на кикърите с толкова големи транзишъни и нещата, които се правеха на тях. И едва ли не бях сигурен, че TTR събитие от такъв ранг в България е невъзможно. Е, 2015 г. в България има 4-звездно WST събитие и това се налага като традиция. Дано продължи да е такава.

снимки: Борислав “Бобо” Камилов