vlado_pavlov_thumb

Владо Павлов след Манаслу

Изминаха два месеца, откакто основателят на VP Snowboards, Владо Павлов, се върна от сноуборд експедиция до един от 14-те осемхилядника на планетата – връх Манаслу в Непал. След като успешно се спусна с дъската си от 8163-метровия връх, той стана първият българин спуснал се със ски или сноуборд от подобно височина.

Преценихме, че два месеца са достатъчно време за първоначална обработка на информация, емоции и впечатления от това наистина епично приключение и че е дошъл идеалният момент, да му зададем няколко въпроса…

Владо Павлов сочи към Манаслу

Нещо промени ли се за теб след Манаслу?
Оставам си същия човек със същата страст и желание към сноуборда и планината, каквито имах и преди 20 години. Промених се вътрешно, защото сбъднах мечтата си и съм изключително удовлетворен и спокоен в момента. Все пак последните 4 години бяха под голямо напрежение покрай Ленин и Манаслу.

Защо не караш просто в горичките между пистите, ха-ха, какво те влече на 8000м?
Аз продължавам да карам в горичките около пистите и не спирам да се забавлявам и там, независимо от мащаба на планината и склона. Но го има и другото – желанието за нещо повече, което всъщност движи човечеството във всяка една сфера. Това желание, любовта ми към планината и предизвикателството ме отведоха до над 8000м.

Гледка от лагера на Владо Павлов
Владо Павлов на път към връх Манаслу

Каква беше подготовката ти за този трип?
Може би цял живот се готвя за тази експедиция и всеки изкачен и спуснат връх може да се нарече част от подготовката. Последните 2 години и половина имах режим на физически натоварвания и тренировки ежедневно, а през зимата, разбира се съм на дъската. Напролет изкачих и спуснах Мон Блан, което също бе част от цялостната ми програма преди да замина. Подготовката е и на психологическо ниво, защото там горе половината от усилията са в главата, а не в краката.

Защо направи изкачването без кислород?
Изкачването беше без кислород до 7450м височина, а после взех кислород до върха на 8163, защото исках да направя наистина качествено каране и да отворя нова линия по склоновете на Манаслу, а не просто да сляза с дъската със сетни сили. Спускането обаче бе изцяло без кислород, което също предполага почти нечовешки усилия.

на път за Манаслу
Владо Павлов на връх Манаслу

Какъв беше снега и условията на 8000м?
Имах огромен късмет със снега и всъщност карах от върха до базов лагер в почти перфектната пудра. Такава имаше поради липсата на вятър дори и над 8000м, което се случва изключително рядко. Това обаче затрудни изкачването, защото валеше много, а и не получихме добър прозорец за атака, така че рискувах и тръгнах малко на сляпо за върха, но в крайна сметка уцелих момента. Иначе там горе не е за живи същества, супер студено е и няма никакъв кислород, тялото страда постоянно.

Какво ти мина през главата, като закопча горе и се изправи за да тръгнеш?
Бях адски концентриран и единствено мислех за осъществяването на предварително начертания ми план. Там нямаш право на грешки, нито с карането, нито с избора на терен. На много места спирах, за да почивам, защото не е възможно да се кара дълго в тези условия, така че имах време да осмисля нещата. При влизането ми в склона под лагер 4 на 7450м. всъщност и наклонът и адреналинът бяха най-големи. Освен това там се отделих тотално от маршрута на изкачване и останах сам в планината.

Владо Павлов пресича кравас в Непал

Най-тегав момент?
Може би първата прекарана нощ на над 6000м. Трудно е да се опише, трябва да се изживее това страдание на целия ти организъм. Също и едни 2 часа, за които частично загубих зрение и трябваше да се оправям сам, на около 6350м. Седях 2 часа с черни ръкавици на очите, за да прогледна отново, но все пак в началото не знаех какво ще се случи със зрението ми и как ще слизам от там.

Какво те зареждаше със сили и мотивация да продължаваш? Имаше ли момент в който си мислил за отказване?
Нямаше нито един момент, в който да съм мислел за отказване, нито съм бил в някаква смъртна опасност или умора. Всъщност смятам, че формата ми бе отлична. Това, което винаги ме е зареждало със сили е върха, планината, красотата и белите склонове, по които си представям как ще се спусна. Сили ми даваха и всички около мен, които ме подкрепиха безрезервно за това начинание.

Най-готин момент?
Трудно е да се каже, защото тези моменти бяха наистина много, но нека кажем, че стъпването на върха на 8163 бе единият, а другият – карането на сноуборд под лагер 4 по склон с наклон около 45-50 градуса на над 7000м височина.

сноуборд линии под Манаслу
Владо Павлов под Манаслу

Публикува много интересни снимки на хора, които си срещнал в Непал. Как те приеха местните, знаеха ли нещо за България?
Непалците са може би най-щастливият народ, който съм виждал и отношението им към всички хора, включително и мен, е много сърдечно и гостоприемно. Макар и да сме много различни, аз бях в свои води там. Не знаят почти нищо за страната ни, но познават някои от нашите известни алпинисти.

Какво е следващото нещо за теб? Върти ли ти се нещо в главата вече?
След толкова напрегнати последни години, сега просто си почивам и се наслаждавам на този успех и всичко преживяно. Харесал съм си още някои върхове в Непал, но нямам конкретни планове към момента. Като всички останали, очаквам сезон 19-20 и се надявам да имаме стабилна зима и хубав сняг.

За какво си най-надъхан за идния сезон?
Много съм надъхан да карам със сина ми, който напредна сериозно и се надявам да можем заедно да направим някои по-леки фриирайд турове заедно. Карането с него ме зарежда и ми носи нов смисъл и емоции. Също, има някои силни линии в Пирин, които отдавна наблюдавам, но по-конкретни решения ще се взимат според снега.

Владо Павлов с бългаското знаме на Манаслу
Снимки: личен архив.