thumb_terje

Терйе Хааконсен: Защо все така мразя Олимпийските игри

Олимпиадата в Сочи е може би най-противоречивата от игрите в Берлин през 1936 г. насам. Но дори без всички съпровождащи ги скандали, за нас винаги ще стои въпросът за смисъла от присъствието на сноуборда.

Наскоро Whitelines излезе със статия от Терйе Хааконсен, в която емблематичният сноубордист и върл противник на Олимпийския формат разказва какво е сбъркано в цялата схема.

За нас Терйе Хааконсен е може би най-важната фигура в света на сноуборда, от онези хора, които ще бъдат негови предводители през целия си живот. Затова помолихме него и екипът на Whitelines за позволение да включим статията на български език и на сайта на Whiteroom.

Благодарим на Терйе Хааконсен и на редакторите на Whitelines за възможността!

Terje Haakonsen WHiteroom

Снимка: Момчи

Не мога да повярвам, че хората все още ме питат защо бойкотирах Игрите от 1998 г. Сериозно ли? Хиляди пъти съм отговарял на този въпрос.

Взех своето решение за Олимпийските игри още преди сноубордът да бъде допуснат в тях. През 1994 г. от MTV ме помолиха да посетя Игрите в Лилехамер, но тогава вече осъзнавах колко зле са Олимпиадите. Не съжалявам за нищо.

Единственият човек, който не ме разбра по това време беше баща ми. Той е от старото поколение и гледаше на игрите като на най-върховното постижение. За мен обаче, всичко това е просто прекалено за едно събитие. Дори сега, в днешно време, всичко, което Международният олимпийски комитет изисква от държавите, от спонсорите и от спортистите е просто ненормално.

Повечето факти могат да се намерят и разберат лесно и все пак хората продължават да подкрепят игрите. Защо? Защото смятат, че това е нещото, което трябва да направят за пари и бързо прославяне. Въпреки че това в крайна сметка ще се случи само за един или двама души на всеки четири години.

И нека не забравяме: те откраднаха сноуборда от нас.

Те дадоха на FIS – една скиорска федерация, контрол върху сноуборда, изцяло за комерсиални цели. Всички знаем това. И днес те се държат сякаш са изобретили сноуборда, сякаш са изобретили слоупстайла. Просто няма никакво уважение към историята и културата на сноуборда. Нямаме нужда от FIS или от МОК. Можем и сами да се оправяме със сноуборда.

Освен това, те унищожиха и Световната сноуборд федерация, която по онова време се справяше добре. И до днес, все още усещаме последиците от това. На всеки четири години объркваме собствения си тур (бел.ред. – Световният сноуборд тур), за да може хората да идат на това събитие, на което си притежаван от тях.

Имам предвид, че не можеш дори да си опаковаш сам багажа. Някои държави казват, че не можеш дори да използваш собствените си профили в социалните медии, защото те искат да контролират всички медии. Спонсорирането е контролирано и изведнъж хората трябва да промотират Coca Cola и McDonalds. Наистина е трудно за разбиране – защо някой би искал да мине през това.

Днес се чувствам още по-категоричен по темата. Когато бях по-млад, аз мислех само за сноуборд, но вече мога да видя голямата картинка и всички останали неща, които се случват. Цялата система е повредена – МОК се управлява само от няколко човека, а трябва да бъде собственост на целия свят и да облагодетелства спорта, а не само да прави пари.

Как бих го променил аз? Бих направил така, че градът домакин да получава правата да продава образа на Игрите във всяко кътче на света и да използва печалбата, за да плати за всички тези нови съоражения, които след това градът домакин да използва за подобряване на местната инфраструктура. Всички допълнително генерирани пари могат да се използват, за да подкрепят спорта по целия свят.

Толкова лесно може да бъде. Можем да започнем промяната, ако хората имаха ценности. Но изглежда нямат ценности, нито достойнство.

Винаги е по-добре най-добрите да поведат останалите. По-малко хора ще слушат човека, завършил десети. Освен това е много трудно да направиш нещо сам. Не предполагах, че всички ще ме питат същите въпроси, толкова години след като направих своя избор.

Напоследък обаче е много лесно да си намериш извинения да подкрепяш именно това, което разрушава нашия собствен спорт. Как хората не успяват да видят по-голямата картинка? Защо хората не работят заедно? Не разбирам. Наистина е изумително.

Защо трябва да му пука на обикновения сноубордист ли? Ами става дума за състезателния сноуборд. И аз обичам да гледам състезателен сноуборд. Заради олимпийското влияние обаче, халфпайпът си е все същият вече 10 години. Същия формат, същите пайпове. Така знаеш какво да очакваш от карачите.

Снобурдът на Олимпийските игри е стагниран. Състезателите просто знаят какво да направят, за да влязат в тройката на победителите. Няма го спонтанното творчество, на което се градят този вид спортове.

Попитайте Дани Кас. Той мрази формата, в който трябва да направиш един рън перфектно. Ако беше джем формат или креативна сесия, тогава щеше да има възможността да изрази себе си, защото той е креативен карач, а не човек, който прекарва цялото си време върху батути и трамплини, за да заучи един перфектен рън, все едно това е спортна гимнастика.

И все пак карачите се самоубеждават, че това е най-важното събитие. Наблюдавам това в Норвегия в момента. Карачите казват така: “Еми това е най-голямото състезание в света”. И аз отвръщам: “Не е ли най-голямо това състезание, което събира всички най-добри карачи в света?”. Няма ли то най-големия престиж, защото успяваш да биеш всички най-добри? Независимо какво е името на състезанието. Едно от най-големите състезания, които съм печелил е G-Spot в Швеция.

Беше организирано от някакъв скейт магазин в Швеция, който успя да събере добър награден фонд. Горе-долу всички най-добри карачи бяха там и за мен, това беше една от най-добрите ми победи. Не беше световно или европейско първенство, името му нямаше значение. Просто ставаше въпрос за състезание с най-добрите карачи.

В крайна сметка цялата квалификационна система не е направена така, че да гарантира класирането на най-добрите. Включва всички държави, за да може да продава правата на повече територии, за да може да има повече приходи за хората от МОК. Които не плащат данъци за това. Това не е идеята на сноуборда според мен.

С Терйе разговаря Мат Бар.
Тук можеш да прочетеш статията в оригинал.