Ники Додов – tribute

Запознахме се с Ники зимата на 2009-та г, покрай интервюто което направихме с него за 10-ти брой на списанието. Бяхме чули за “американчето” – изневиделица появил се карач, който пука трик след трик във Фън парк Ариана и събира погледите на всички с плавния си стил. Израснал в Щатите българин, който след почти десет годишно отсъствие се е върнал, за да види роднини и приятели и да покара отново на родна територия.


Снимка: Александър Атанасов

Първата среща с него усетихме като среща със стар приятел с който имаме щастието да видим и покараме отново. Моментално ни спечели и не ни трябваше много време за да видим в негово лице невероятен човек посветен изцяло на сноуборда. Той грижливо беше подредил всичко в животa си около карането – не защото е модерно, не за да печели пари и популярност, а защото душата му го искаше. Той беше избрал да живее Мечтата и това го правеше щастлив.

Трагичните новини за лавината във вторник, която отнема живота му по време на хели трип в близост до Хайнс, Аляска ни подейства като силен шамар изневиделица. Със остра горчивина в сърцето и насълзени очи, прочетохме редовете разказващи за двамата души затрупани под снежната маса – 26 годишният Ники Додов и 35 годишният гид на групата Роберт Либерман. И двамата са носили лавинни предаватели и са намерени от останалите членове от групата под около 2 метра сняг. Робърт е намерен мъртъв, а Ники почива на следващият ден в болница в Сиатъл…

С изключително земното си поведение, цялата позитивна енергия от планината, интересните истории, стила на каране и искрената усмивка на устата си, той спечели симпатиите, вдъхнови, докосна всички нас по време на краткия си престой в България.

Благодаря ти за това което беше и за това което ни даде. Ще живееш винаги в сърцата ни! Почивай в мир, приятелю!

Искаме да поднесем нашите най-искрени съболезнования на всички роднини и близки.

WRC и приятели


Снимка: личен архив

Трудно е да намеря думите отговарящи на чувствата с които да опиша момче, като Ники в такъв момент. Той беше един истински щастлив и свободен човек, който с пълна сила не спираше да прави това което обича, следвайки мечтите си! Завладян то планината, сноуборда и силните усещания, той бе винаги готов за нови предизвикателства и дестинации за покоряване.

Ники обичаше и уважаваше хората около себе си и правеше най-доброто на което е способен за тях, точно както се отнесе с мен и Румбата когато му бяхме нагости в US.

Никога няма да забравя тези моменти и неща които ни се случиха заедно! За мен той винаги ще бъде един истински приятел и брат по природа!

RESPECT! ONE LOVE! PEACE

Христо “Ицака” Христов


Снимка: Александър Атанасов

Ники Додов е един от малкото истински хора които познавам. Никога няма да забравя трипа ни до Лаке Тахое и времето прекарано с него там. Ако не беше той нямаше да карам на най-хубавите места и да се запозная с толкова прекрасни хора. Наистина той ни помогна много за което му благодаря от сърце. Ники е от тези хора които когато си наумят нещо нищо не може да ги спре да го постигнат. Аляска беше негова мечта! Той наистина обичаше снега и планината повече от всичко. Странно как в живота понякога на най-добрите се случва най-лошото… Мнoгo любов и дълбоки съболезнования на неговите родители Шошо и Нани И приятелката му Калей най прекрасните хора на света!

Николай “Румбата” Димитров


Снимка: Иван Топлийски

В такива моменти човек никога не знае какво да каже, спомняш си единствено за всеки момент прекаран в смях и веселие, а с Ник тези моменти бяха много. Един от малкото хора който винаги могат да те заредят с положителна енергия, човек който знаеше как да се забавлява и да улавя всеки един момент и да го изживeе истински, виждаше възможности там където другите не ги виждаха. Най-дълбоки съболезнования на Нани и Шошо. Винаги ще останеш в сърцата ни. ОБИЧАМЕ ТЕ!

Деана Велкова


Снимки: личен архив

Просто беше супер лекия, лъчезарен, добродушен, отворен и естествен тип, който, въпреки че имах удоволствието едва две седмици да съм с него, все едно го познавах цял живот.. Всичко ставаше адски лесно с него от снимане до пиене, до каране, до излизане от ситуации и намиране на супер прости решения в ужким немислими условия… Буквално клекнах, като видях черния постер днес след като два часа гледах съвсем друга снимка на същото място… Просто ме втриса как толкова живо, сърцато и буквално всеотдайно момче може да си отиде току така… поне малко ме успокоява ако можем въобще да си говорим за успокоение е това че в крайна сметка е правел това което е живеел…

Не знам.. според мен е супер трудно да я изградиш тая нагласа в себе си – на фона на нивото, на цените на екипировки, карти, ко ли не, на собствените си ограничения – било то физически, страхове или очаквания от вашите – да излезеш лице в лице със себе си и всички други и да решиш, и да знаеш, и да вярваш вътре в себе си, че това което правиш е правилно, и е градивно, и те прави щастлив… Което на фона на това, което трябва да показваш и да доказваш, особено в щатите, е адски високо, като ниво и постижение… и да си щастлив, спокоен, доволен и в същото време да не се вземаш на сериозно, а да си съвсем даун ту ърт и даже скромен за мен е адски голямо постижение и Ники тез качества ги имаше… и според мен не се пушваше твърде хард ми гледаше да се забавлява въпреки, че гледаше съвсем сериозно на цялото нещо… Просто за мен беше наистина много, много силено влияние и като светоглед, и като майлстоун – не знам има хора които ти помагат да се закачиш за тях или поне представата за тях в теб ти дават сила да продължиш и да вярваш в некви твои си неща… Та за мен Ники ми даде упора… и някак, макар и за кратко… тогава просто съм вярвал, че ще се срещнем пак и ще е пак така естествено, когато ида е тва… та за жалост на тоз етап малко ни се отлагат нещата, макар човек никога да не знае, но се надявам да е добре и бали му майката… в такива ситуации човек хем не тря говори хем е хубаво да каже нещо та… наздраве Ники пих две за теб… май на твърде много от нас си повлиял твърде много и е ужасна загуба… но живот… наздраве и дано там си по добре.

Безкрайно уважение и обич към Ники! Нека почива в мир!

Александър Атанасов


Снимка: Александър Атанасов