1351281669.fetched

Карим Ел Рафиe – за сноуборда и забавлението

Още в първия ден от RedBull Fragments успяхме да се срещнем с едно от големите имена в сноуборда и съдия на тазгодишното състезание – Карим Ел Рафиe. Той бе дошъл по покана на организаторите от RedBull и му предстоеше да седне на съдийската маса заедно с Изток Шуматич и Марко Грилч. Карим няма нужда от много представяне тъй като почти всеки е чувал за него и го е виждал във видеата на Forum и Special Blend, за които караше преди. Ще отбележим само, че екзотичността в името му идва от там, че баща му е от Египет, а майка му е финландка. Израстнал е и все още живее в Стокхолм, Швеция, където създава и известното за всички състезание Frontline Rail Jam. Всичко останало за Карим ще научиш, като прочетеш интервюто ни с него.

1351281669.fetched

WR: Здравей, Карим, ти си за първи път в България, какво знаеше преди това за нашата страна?

Karim El Rafie: Да, човече. За първи път съм тук. Посещавал съм няколко други източноевропейски държави, но никога България. Мои приятели са ми казвали, че тук има много добри условия за каране, много пудра за беккънтри и сега покрай състезанието, имам възможност да се убедя сам в това.

WR: А какви са ти впечатленията от нашата страна, това което си видял до сега?

K: Все още не съм видял много, но тук е приятно – имате страхотна природа и големи планини. Запознах се и с разни хора, които се държаха супер готино и дружелюбно. Наистина е хубаво.

WR: Днес (30.01. събота, бел. ред.) ти съдийстваше квалификациите за българските карачи, от това, което видя какво мислиш за нашата сцена?

K: Харесаха ми. Видях много сноубордисти, имаха дух, караха с желание и най-важното – те се забавляваха. Времето беше чудесно, но самата писта, сигурно си видял, беше леко заледена, което усложни нещата. Но те караха супер, показаха доста високо ниво. Това, което ми хареса най-много беше, че караха със стил.

unnamed-3

WR: А относно трасето, начинът по който са сложени уредите. Като цяло какво мислиш за парка?

K: Впечатляващо е наистина. Бях приятно изненадан, когато видях цялата линия, начина по който са сложени уредите, шейпърите са положили много труд и се е получило много добре. Трасето е перфектно за състезание, като това.

WR: Утре (31.01 неделя, бел. ред.) на състезанието, какво искаш да видиш, какво би те впечатлило най-много от райдърите?

K: Ако трябва да бъда честен, бих се изкефил всички да се забавляват. А като съдия ми се иска да видя всички да натискат, да карат с желание, да бъдат креативни и да правят нестандартни неща.

WR: След RedBull Fragments какво ти предстои?

K: Истината е, че и аз самия не знам. Имах лек инцидент и в момента съм контузен и не мога да карам сноуборд в следващите три месеца. Така че за сега ще се наслаждавам на престоя си в България. Тук имате пудра в момента, забавно е, а след това не знам (смее се).

WR: Ти си основателя на Frontline  Rail Jam. Сподели с нас нещо повече за това състезание, можеш ли да го сравниш с това тук?

К: Много подобно е с Red Bull Fragments. Хора, които обичат да карат се събират, забавляват се, това е най-важното. Целта на Frontline Rail Jam беше да представя сноуборда на хората в Стокхолм. Искахме да изградим много добър сетъп, за да могат всички да карат, да им е приятно, да учат нови трикове. Това е всичко покрай Frontline Rail Jam-а и със всяка следваща година се развиваме. В началото започнахме с позволение да направим нещо подобно в града и си мислехме, че това никога няма да се случи. Но когато се опитваш и не се отказваш, нещата се получават. Когато видяхме колко много хора се събраха на първото състезание и невороятната атмосферта, която направиха, тогава разбрахме че трябва да продължим и ето тази година ще бъде 12-то издание на Frontline Rail Jam  ( чука по дървената маса и се смее) и съм много щастлив от този факт.

WR:  А ти самият кога и как започна да караш сноуборд?

K: Бях на 13 и ни заведоха на екскурзия от училище. Тогава за първи път се качих на борд. Истината  е, че около Стокхолм, там където живея нямаме високи планини, но има малки хълмчета, където все пак може да се пробваш, да си направиш скок и такива неща. И така след като пробвах първия път бях като обсебен, не спирах  да мисля за карането. Преди това съм пробвал малко скейт, но никога сноуборд. Когато  се върнахме от тази екскурзия, с която започнах, човече, всеки ден си повтарях “трябва да карам, искам да карам сноуборд” и така до сега. Не съм спирал, защото това ме кара да се чувствам добре.

WR: Кои са хората, които са те вдъхновили да караш?

K: Първо започнах с един приятел, Фред. С него карахме, заедно се учихме и двамата яко натискахме нещата да се получат, а после започнахме и да пътуваме двамата и мога да кажа, че ме е вдъхновил.

snowboard_kareem_el_rafie2.jpg_980

WR:  А от професионалните сноубордисти?

K: Относително е. Постоянно се променят в зависимост от това към  кой стил си насочен. Но първите, който започнах да гледам бяха JP Walker, Devun Walsh и няколко момчета от Швеция. Това беше в самото начало, после започнах да карам повече,  запознах се и с други хора, които също са ме вдъхновили към това което правя.

WR: Ти беше част от отборите на Forum и Special Blend, които фалираха. Какво се случи с теб след това?

K: Беше наистина много добре, когато карах за Forum. Бях част от европейския отбор, пътувахме доста, снимахме, всичко беше перфектно. Със Special Blend също. Годината когато заснехме филма беше супер яко. Дори бях на път да отида в Щатите и да карам за отбора там. Имаше един мениджър, който искаше да ме вземе, но впоследствие нещата не се получиха. Той беше сменен, дойдоха нови хора, които започнаха да правят странни неща. Отрязаха ме от американския отбор и просто напуснах. Сега карам за Endeavor Snowboards, SP Gadjets and Bindings и Picture Organic Clothing.

WR: В каква посока искаш да се развиваш от тук нататък в сноуборда?

K:  Определено във фрийрайда. Ще ти кажа и защо. Когато бях дете предпочитах парка, но с времето колкото повече карах исках да се усъвършенствам и в други неща. Фрийрайда е едно от тях и сега искам да прогресирам там. По-различно е от парка и уредите, когато си горе в планината, там всичко е ново и всичко, което правиш е за първи път, усещането е уникално. В парка знаеш къде е всеки скок, къде е рейлът, докато във фрийрайда просто караш между дърветата и изведнъж скок, усещането е яко . Нещата се получават спонтанно и това ме мотивира много.

WR: Самият ти как си обясняваш тази промяна от парк към беккънтри?

K: За мен това беше голямо изпитание, защото съм израстнал на място, където няма пудра и няма такива условия. Нямаше как и да пътувам много в началото и единствено можехме да караме в парк на рейлове, скоци или градска среда. След това обаче почнах да печеля пари от сноуборда, които използвах за пътувания точно до места, където има пудра и където мога да карам фрийрайд. Смятам че по този начин се промениха нещата.

Kareem_El_Rafie20091223-DSC_8830-950x632

WR: Къде е бил най-якият ти трип?

K: Това е доста труден въпрос, пътувал съм доста и това е мисля 54-та държава, която посещавам. Навсякъде ми харесва и всяко място си има нещо уникално. Може би мястото, което съм бил най-щастлив, че съм открил е Уислър . Прекарах там няколко зими и е страхотно. Това е едно от любимите ми места за каране.

WR:  Какво правиш когато не караш? Имаш ли хобита?

K: Да човече, опитвам се да движа нашата малка компания за дрехи. Карам също и сърф, много е яко, подобно на сноуборда, но все едно се учиш да караш на ново. Изглежда просто, но в същото време е много трудно.

WR: Кажи ни за тази малка компания за дрехи, имаш собствен бранд ли?

K: Да, всичко започна много отдавна. С моите приятели имахме крю, направихме си тениски с надпис Frontline. На хората много им харесаха и направихме още. Започнахме да ги продаваме. Голям плюс беше, че баща ми беше в този бизнес и ни помогна доста. Започнахме да правим и суитчъри, хората продължаваха да се кефят, така прогресирахме. Излезе каталог с нашите дрехи, имахме колекции и така от хоби се превъра в нещо сериозно.

WR: За финал ще кажеш ли няколко думи на всички в България, които карат?

K: Продължавайте да го правите и не забравяйте най-важното е да се забвлявате. Не мислете за спонсори или състезания. Правето го, за да бъдете свободни, да бъдете себе си. Всичко друго ще дойде след това.

WR: И наистина последен въпрос, срещна ли вече някое момиче от България, красиви ли са нашите жени?

K: Все още не съм срещнал много, но от тези, които видях имаше доста добри. Надявам се да срещна повече, повече мацка’с и ме предупредиха да стоя далеч от кучка’с (смее се).

DSC_0022 DSC_0002 DSC_1201 DSC_0017

Снимки: Интернет, Личен архив, Тодор Петров