18159_290450184728_546024728_3208373_1577956_n

Камен Якимов – планински спасител

На колко години си и от кога си спасител?
На 54 години съм за мое лично съжаление, а съм от 25 години спасител.

Коя е най-трудната/запомняща се спасителна акция, в която си участвал?
Аз не съм човекът, който е участвал в най-много лавинни акции. Този човек се нарича Методи Тодоров – инструкторът на водачите на лавинни кучета. Струва ми се, че той е участвал в най-интересните лавинни акции.

Пътувал ли си извън страната и какви са впечатленията ти от планинските спасителни служби в чужбина?
Да. Струва ми се, че горе-долу на едно ниво са ПСС във всички алпийски страни, както и в Канада и Щатите. Това ниво е много високо и, за съжаление, непостижимо засега у нас. То се характеризира с това, че те използват най-усъвършенстваните средства за спасяване, респективно и за транспорт. Най-важното нещо в провеждането на една лавинно-спасителна акция е спасителната служба да се яви за възможно най-кратко време. Това може да се осъществи по два начина: първо – за най-кратко време да пристигне сигнала за бедствие, след което по най-бърз начин да се организира акцията и да се пристигне на мястото – това става чрез хеликоптери. Тези хеликоптери се използват масово за абсолютно всички видове спасителни акции на запад. Ние, за съжаление, не можем да ги използваме.

Как стоят нещата в България? Липсва ли нещо на ПСС?
Липсва точно това – възможността за използване на летателни средства. Ние имаме възможнст да използваме хеликоптер, но той не винаги може да бъде използван поради причини, независещи от нас. Разполагаме обаче с много добре обучени кучета, бих казал на международно ниво. Имаме инструктори, които са участвали в международни курсове и са с международни сертификати. Това говори за едно много високо професионално ниво. Провеждат се и лавинни курсове в рамките на ПCС – участниците се обучават обстойно. Мисля, че методиката и средствата, които се използват при провеждането на спасителните акции, са почти същите като тези, използвани в напредналите алпийски страни.

Планинската застраховка. Защо да се застраховаме?
След като за съществуването на ПСС държавата до голяма степен се отдръпна в опита си да реши този въпрос, тя трябваше да се обърне към практиката, която съществува в западните страни. А практиката в останалите страни сочи, че желаещите да пребивават в планината са подложени на рискове. Разбира се, ПСС ще се притече на помощ на бедстващите в планината – на запад тази услуга е платена. За застрахования тази услуга е символично платена, за незастрахования – много по-висока. Поради тази причина си представям, че минималният разум, който би могъл да прояви този, който поема риска да посещава планината през зимата, е да се застрахова.

Къде могат да се извършат планинските застраховки?
Могат да се извършат в планинската служба както в централния офис (сградата на националния комитет на Българския червен кръст), така и по отделните основни бази във всички планини и във всички клонове на застрахователно дружество “Витоша”.

В чужбина лавините са много сериозен проблем. До колко са те проблем в Бълтария? Често ли има случаи на затрупани?
В чужбина проблемът е развит на възможно най-високо ниво. Той се третира като жизненоважен и стопански поради факта, че там в планининските области се намират много обекти които са потенциално застрашени. В България застрашени са единствено практикуващите зимни спортове. Обикновено през зимата има по една-две жертви, за съжаление. Случаите са малко, но те не умаловажават въпроса за лавинната опасност. В чужбина тази цифра е значително по-голяма – двадесет, тридесет, а понякога и повече, когато настъпи лавинно нещастие в някое селище. Тук лавините са и по-малки… но представете си лавина с фронт на откъсване 400 м. Най-голямята лавина, паднала в Норвегия, е с фронт на откъсване 1 км! Тук най-грандиозната лавина, която съм виждал, беше в Пирин – по източния склон на Вихрен – линията на откъсване беше около 200 м. Страхотни поражения беше нанесла – беше счупила водоснабдителната мрежа на хижа Бъндерица, беше помляла голяма част от гората, за щастие е нямало хора там.

Кои са лавиноопасните зони в България, къде най-често има лавини?
Всеки склон с наклон над 20 градуса, всички подветрени склонове са опасни. Пирин, Рила и някои склонове на Витоша, като между Резньовете и Комините (там редовно падат лавини). Около района на Шилигарника. В района на Боровец, трети Маркуджик – понякога колегите го затварят точно поради това, че е лавиноопасен.

Ако е натрупал хубав сняг и сме решили да караме извън пистите, къде можем да получим информация за настоящите условия, опастност от лавина в планината?
В България не се издават лавинни бюлетини, но информация може да се получи от ПСС – както от базата на самото място, така и по телефона и от сайта.

Камен Якимов разказа много интересни неща за лавините, които просто трябва да се знаят. Check out секцията mountain за пълната информация за лавините.