sochi_thumb

4 неща с които ще запомним игрите в Сочи

Ами това беше. Не искаме да омаловажаваме другите спортове и атлети, но може да се каже, че за нас Олимпийските игри попривършиха. Вчера протече и последният сноуборд евент – финалите на мъжкия сноуборд крос, евент който гледахме от чисто любопитство. Както бившият редактор на Whitelines и настоящият ексцентричен телевизионен коментатор на игрите за BBC, Ед Лей, каза – „бордеркросът е малко като да се опиташ да подредиш рубиково кубче, докато някой те налага с тиган по главата”. Да, тази технична дисциплината изисква невероятна подготовка и за някои може да е адски атрактивна за гледане по телевизията заради високите скорости и рисовете от сблъсък или падане дебнещи на всеки сантиметър от трасето, но в същото време цялата тази идея е и някак далеч от това, което ни кара да се качваме всеки ден с приятели в планината…

Както и да е. Ние ще запомним Oлимпийските в Сочи с няколко неща:

sani-jekova

Сани и Виктор достигнаха финалите
Само и единствено те си знаят колко много им е коствало това, каква борба със зъби и нокти ги е докарала до този финал. Първо, Сани накара цяла България да се гордее с товa, че се класира на големия финал. След това, на самия финал тя ни подложи на водопад от какви ли не емоции, като накрая, след този незабравим последен скок, сърцата ни направо щяха да изскочат: „Боже, какво стана със Сани?!”. Чак по-късно, от повторението, разбрахме за нелепата случка която й отне медала. Удар под кръста, но както и самата Сани сподели след състезанието – въпреки, че италианската състезателка видимо я засича и изкарва извън трасето, тя няма как да бъде обвинявана за случилото се. Всеки прави грешки, всеки е под огромно напрежение. Това е част от спорта. (Тиганът за който говори Ед?)

Благодарение на страхотното й представяне и позитивния й тон пред камерите на националната телевизия, Сани спечели изключително добри отзиви от родната преса – „любимката на България”, „страхотната”, „феноменалната”, „великата Сани Жекова”,” модел за подражание”, „българската гордост” и т.н… Медиите няма да престанат да й обръщат внимание в близкото бъдеще – вече излязоха новини, че тя ще продължи да бъде под светлината на прожекторите, но този път на сцената на танцувалното шоу Dancing Stars, което стартира на 11-и март.

Всичко това е страхотно. Сани е перфектен посланик на спорта в страната. Тя със сигурност ще продължава да печели сърцата на хората и да вдъхновява още много млади хора в страната. Нае се надяваме те да си купят дъски, да си изберат курорт и да започнат да карат. Да усетят позитивната енергия на планината, след което сами ще решат дали искат да стават състезатели, дали предпочитат да чертаят линии в пудрата с приятели, или да търсят своя собствен стил и проявяват креативност в парка или на улицата.

За нас Сани е шампион! Изключително много уважаваме постижението й и се радваме, че се размина без контузия (за разлика от Микела Мойоли, която се прибра със сериозни проблеми в лявото коляно), че кара наред с най-добрите в света на това трудно трасе и си тръгва от Сочи с усмивка на уста.

shaun

Шон Уайт не спечели медал в пайпа!
Това сякаш е краят на една ера. Въпреки големите очаквания, въпреки че се октаза от X Games, за да се подготви за Сочи, след което пък се отказа и от слоупстайла дисциплината в Сочи, за да се концентрира изцяло върху пайпа, Шоу Уайт не успя да се класира в челната тройка и си тръгна без медал. Всъщност нито един негов сънародник не успя да се качи на подиума тази година – нещо, което малко хора са очаквали или можеха дори да си представят.

Истината е обаче, че ако погледнем нещата по-отблизо, можем да видим защо неговата загуба не е чак толкова учудваща. От една страна е изключително лошото състояние на пайпа. От друга – той беше под невероятен психологически натиск – целят свят беше приковал очи в него (той беше най-обсъждания атлет по време на игрите във фейсбук) и очакваше от него да спечели. Но, освен всичко това, той сякаш беше изгубил своя фокус. В интервюта преди Олимпийските Шон все повече започваше да говори за неща извън сноуборда – неговата група, неговите предприемачески амбиции и какво ли още не. В едно интервю със Snowboarder mаg  дори споделя, че е въпрос на време да изгуби мотивацията си да кара. Вярно е, че Шон Уайт беше непобедим в пайпа през последните четири години, но също така е факт, че с изключение на X Games в Аспен, Европейските X Games и квалификациите за Сочи, той не се беше вясвал почти на нито едно друго състезание. В същото време Юри Подлачников научи the Тomahawk, (трикът, с който Шон постоянно го биеше) пръв залепи Yolo Flip-a (нещо, с което Шон трябваше да го догони), и по-надъхан от всякога участваше във всяко възможно състезание, до което можеше да се добере, с една единствена цел – да спечели.

Дали игрите в Сочи не маркират края на ерата на Шон Уайт? Само времето ще покаже.

sage

Слоупстайлът направи своя дебют на Олимпийските!
Oлимпийските игри са сред най-големите спортни форуми на планетата. Няма друго спортно събитие, което да привлича толкова внимание от световните медии. Златните медалисти се превръщат в световно известни личности, герои и знаменитости в родните си страни. Слоупстайлът направи своя дебют като дисциплина и за известно време, всички мейстриим медии говореха за трипъл коркове, липслайдове, стил и т.н. Джейми Андерсън и Сейдж Конценбърг открехната вратата на фристайл сноуборда, светът надзърна и се впечатли. Това само по себе си е повече от чудесно. Но нещата не са толкова прости.

Преди да пристигне в Сочи, Сейдж беше един от най-върлите критици на Олипийските игри, FIS и техните състезания. Седмица перди игрите той и Етан Морган изразиха своето красноречиво мнение, че с малки изключения, в днешно време вече няма стилни карачи по фристайл състезанията. Всички правят едни и същи, мега сложни, но до болка познати и отработени трикове, без да показват никакъв стил, никаква креативност. Те обявиха смъртта на стила в състезателния фристайл сноуборд, за което обвиниха, както съдиите по състезанията и техните критерии за оценяване, така и самите карачи за това, че не смеят да правят нещо по-различно. Роботизирани трикове с едни и същи грабове печелят всяко състезание. Сейдж се бунтува срещу това и заява, че с карането си иска да тласне себе си и спорта в своя собствена посока.

Именно този посланик на истинския забавен дух на сноуборда, на креативното и новото, взе че спечели състезанието на институцията, която отричаше. По този начин не става ли неин посланик? Същата тази институция, която Тейе Хааконсен до ден днешен продължава да ненавижда и обвинява за това, че е откраднала сноуборда от сноубордистите, че в момента прави огромни пари на чужд гръб и, че се движи от скиори, които пречат на прогреса и развитието на спорта. Институция, която (не може да се отрече) е отбелязала голям напредък в начина по който третира сноуборда, но упорито отказва да работи заедно с от-сноубордисти-за-сноубордисти верига от състезания World Snowboard Tour.

Голямото шоу, което направиха всички карачи на слоупстайл трасето в Сочи им осигури силно медийно покритие, представи сноуборда в чудесна светлина пред света, но в никакъв случай не помогна на дългогодишната борба за връщането на сноуборда обратно в ръцете на сноубордистите, начело с легендарния Терйе Хааконсен.

Гафовете и реакциите на атлетите
Първоначалното лошо състояние на слоупстайл трасето, ужасният пайп, както и редица други фактори предизвикаха интересни реакции от страна на карачите, които те изразиха публично в интернет пространството. Ето някойот любимите ни:

Дани Дейвис постна тази снимка в инстаграм с коментар: “O boy. Doing all they can to polish the turd. Yeehaw! ”

Тод Ричардс с новини за пайпа.

Гретчен Блейлър и Терйе Хааконсен прозовават към бойкот.

Хелгасон, Коценбърг и Андерсън споделят интересни факти за игрите.

И така, това бяха игрите в Сочи. А сега какво? На локално ниво, според нас е крайно време отговорните институции в България да обърнат по-голямо внимание на сноуборда – там идват най-големите ни постижения в момента – успехите на Сани Жекова и Геш Михайлов са нещо с което цяла България може да се гордее. В световен мащаб, до известна степен нещата се връщат обратно както си бяха. FIS истерията бавно ще замре и веригата от състезания на WST ще продължи да развива състезателния (фристайл) сноуборд и през следващите четири годни, след което всичко отново ще се разбута и Олимпийските в Южна Корея отново ще покажат на родителите ти, на съседите ти, на тяхното куче и на остатъка от света, прикован към телевизора, докъде са прогресирали нещата. Разбира се и ние ще гледаме. Може би с лека тъга в очите, но колкото и да не ни се иска – определено с голям интерес.