photo_137

Jibbing Кокаляне

Вчера стоях сам в стаята си с високи стени и преглеждах колекцията сноуборд списания: колко още нощи ще заспивам с мечти да карам по 250 + дни в годината, колко нови трика ще науча идната зима, колко травми ме очакват – това бяха само част от въпросите, които си задавах, седящ на голямото празно легло. Преди да заспя пуснах един носталгичен sms на старата си приятелка Сиси и вече се унасях, когато миниземетресението, породено от вибриращия на пода телефон, ме накара да подскоча. Беше Сиси, озадачена, че все още не зная за славната поляна до къщата на Теди, превърната в поле за сухи тренировки.

- К’ви тренировки, бе, Сиси? Гле’й че е 2 през нощта, ебаваш ли се с мен?

- Не, бяхме на Боровец и видяхме ски скачачите, чиито треньор ни подари малко от изкуствената им настилка – точно колкото да си скалъпим влизане и излизане за парапет.

- Парапет?

- Да, изровихме един стар 4-метров рейл, всичко е готово, само трябва да си вземеш борда и си готов!

- ОК, знаеш, че за каране съм винаги готов по default! Кога да те взема утре?

На сутринта блещя очи в средата на стаята си и се чудя къде ли, по дяволите са ми чорапите за борд? За пореден път ще закъснея. Вкарвам ключа в откраднатата за уикенда служебна кола и пиля гуми към Игор. С него все още не се познаваме много добре, но не се притеснявам – какво би сближило двама сноубордисти повече от ден каране?

Ето, че вече пътуваме към вилната зона на Кокаляне – шопско селце на около 15 км. от София. Спираме пред местната кръчма. Сутрешната паника ме е оставила без храна за деня, затова скръствам пръсти и се моля на смръщената барманка да ми приготви “нетрадиционни” сандвичи, което ще рече без кебапче, само с кашкавал и зеленчуци. След около 20 минути вече нямам пари, а в ръцете ми съмнително се поклащат две произведения на кулинарното изкуство – питки затоплен хляб с малко мазен кашкавал и необелени резенчета прясна краставица. На път съм да повърна, но събирам сили за едно “чао” и виновно влизам в колата.

На поляната още няма никой и използвам времето да си припомня основните jib трикове – 50/50; 50 to 180 out; frontside lip… 4-метровия П-образен рейл е по-малкото предизвикателство в сравнение с чувството на анално проникване, което ме спохожда след като усетщам неравните бабунки земя при едното си (но достатъчно) падане за деня. Броени минути след нас на зеленото налконено петно се изсипват момчетата от Младост, начело със Стоил, който започва серията си с nosepress, продължава с около 150 поредни, перфектни backside lipslide-ове и мъчи влизания на 50/50 със 180-тки. Останалите циклят на основните неща, като отвреме-навреме някой изяжда напоената със сапунена вода почва. Момичетата – Деси, Теди и Сиси не ни отстъпват по нищо, даже водят – пребивките им са много по-стилни от нашите.

С отварянето на първата бира слагаме началото на края на първия ден каране на сноуборд. Сноу – борд??? ОК, почти. И все пак, за тези като нас няма нищо по-хубаво от това да закопчаят автоматите и да се плъзнат надолу… Докато се видим на склона, помнете: тревата не е само за пушене!