Sage 1

Интервю със Сейдж Коценбърг

Интервю с олимпийския слоупстайл шампион Сейдж Коценбърг, пусна сайтът на Monster Energy (един от спонсорите на щатския райдър). Естествено нямаше как да не сме любопитни какво е споделил Сейдж за участието му в Сочи, неочакваната му победа и всичко, което се върти в главата му в момента.

Как се чувстваш?

Изминалата седмица определено бе най-лудата в живота ми. От като спечелих златото в слоупстайла всеки ден се занимавам с медиите. Беше страхотно преживяване, което никога няма да забравя.

Минавало ли ти е през ума, че ти си не само медалист, но ти взе първия олимпийски златен медал в Слоупстайла?

Да, на няколко пъти. Усещането е нереално и лудо. Страхотно е, че участвах в първия американски слоупстайл отбор. Когато отидох там исках да дам най-доброто от себе си и евентуално да взема някакво отличие. В крайна сметка отнесох златото, което бе черешката на тортата.

Чувстваш ли се като част от историята на сноуборда?

Да, направо като пионер. Нямахме представа какво ще е трасето или какво ще е настроението. Според мен, всеки който ни гледа, можеше да разбере, че се забавляваме изключително много и не позволихме напрежението от Олимпиадата да ни повлияе. Определено трябва да се запише в учебниците по история.

Как се почувства когато отиде в Русия?

Ние си тръгнахме от X Games и се прибрахме за две вечери, след което отидохме в Мюнхен, където получихме цялата си екипировка. Раздадоха ни дрехи, грейки, телефони… часовници – страшно много неща, беше невероятно. Трябва да пробваш всичко. Навсякъде виждаш само USA и Olympic Team.

След което, на другия ден, беше време за полета до Сочи. Докато пътувахме към хотелите, целият отбор повтаряше „Виж това“. Беше страхотно, че вече бяхме там. Слоупстайла влезе в Олимпиадата преди три години и през цялото това време игрите бяха на заден план, дори когато започна сезона и до старта оставаха още няколко месеца. Не се замисляхме много преди да долетим в Сочи и да видим всички тези хора с олимпийски униформи и знаци. Тогава си казваш: „Еха, пристигнахме. Не мога да повярвам, че се случва.“ Този момент беше страхотен.

Бяхме високо в планините, а те много приличаха на тези в Аляска. Ние имахме собствено селце, в което почти никой неможеше да влезе. Имам предвид, че там бяхме само планински спортове, като бобслей, шейни, алпийците, слоупстайл, пайп…  бяхме събрани в едно малко селце. Беше невероятно да си в тази среда – всичко е на съвсем друго ниво.

Sage 2

Какво е усещането да си част от отбор, тъй като сноуборда е доста индивидуален спорт?

Бях част от първия американски отбор по слоупстайл… не бях притеснен, по-скоро ми беше любопитно как ще реагират хората. Ние сме доста по-свободни от някои други спортове. В общи линии правехме каквото си искаме. Това е най-якото нещо в сноуборда. Можеш да си сериозен колкото смяташ за необходимо – ако искаш можеш да отидеш във фитнеса и да скачаш на трамплин или да се моташ и да се забавляваш. Защото когато започнеш своя рън и те удари адреналина се качваш на следващото ниво.

Но да съм част от отбора на САЩ е невероятно. Подкрепата, която получаваме от сънародниците ни е огромна. Виждам в Twitter, Instagram или Facebook неща като “Go Sage” или “#GoUSA, you make us proud” и докато ги чета се чувствам много специално. Ти вече не го правиш за себе си, ти го правиш за страната си. Няма значение от къде си, може да си от най-малката държава на света, но знаеш, че всички там те подкрепят.

Преди началото на сезона имал ли си някакви притеснения за Сочи?

Да, това е нещо нормално за Олимпиадата. Ние имаме свои турове преди годината на Олимпиадата и сега трябва да участваме в състезания, в които обикновено не се включваме. Някои от надпреварите за Световната Купа, на които обикновено не ходим, защото не са на нашето ниво. Основният ми фокус бе: Да отида на Олимпийските Игри и да се уверя, че сноуборда е представен по най-добрия начин. Беше забавно, а карачите дадоха всичко от себе си. Без значение кой победи, моето желание бе сноуборда да изглежда добре и забавен, но и на високо професионално ниво. Ние не сме там само, за да се мотаем. Може да не сме много стриктни на пистите, но когато правим нашите рънове, сме изключително сериозни. Мислех си: „Дано да не отида там и да започнат да ни се подиграват“. Но в крайна сметка всичко мина много добре. Трасето беше огромно и едно от най-добрите за тази година. Всичко беше страхотно и когато пристигнах там притесненията ми бяха опровергани.

Големите медии се фокусираха върху това, че трасето не е безопасно. Ти какво мислиш?

Когато пристигнахме, точно го бяха завършили. Нормално е на слоупстайл състезание, когато трасето се кара, да се направят някои малки промени. Дали ще е някой кикър или някое съоръжение, което е прекалено остро или дълго. Може някои от рейловете да са малко изместени. Винаги има неща, които трябва да се променят. И те го направиха. Скоковете изхвърляха прекалено на високо, което бе оправено за около ден. След това беше перфектно. Относно безопасността – това ме притесни. Хората повтаряха, че трасето е опасно, но ние сме на Олимпиадата. Не е нормално да се спуснеш по улея за шейни и бобслей или по пистата за спускане и да си казваш „О, да това е приятно и безопасно.“ Не исках да отида там и трасето да е малко и безопасно. Всичко, което правим е опасно. Ние караме сноуборд по писти с рейлове и огромни скокове, така че в сноуборда определено има „нотка“ на опасност. Тя е нещото, което ни привлича и придава смисъла. Има нещо страхотно в това да си малко безразсъден, което всъщност е и мотора, който ни движи напред. Всички трасета са опасни. В началото и това в Сочи бе огромно и плашещо, но нали за това сме там. Все пак сме на Олимпиадата. Ако бях дошъл и трасето бе малко – нямаше да съм толкова надъхан.

Sage 1

Би ли разказал за деня на финала?

Първо бяха квалификациите и аз не се класирах директно за финала, така че трябваше да се състезавам на полуфинала.

В този ден тренировките започнаха в 8:30, което беше лудост, защото слънцето не се появи над трасето преди 9:20 – 10 минути преди края на тренировката. Започнах да се упражнявам и се забавлявах толкова много на трасето. Този ден се чувствах добре. Има дни, в които се насилваш да правиш трикове или си казваш „Човече, тази част нещо ме притеснява днес.“ Но през целия ден карането ми вървеше. Не се замислях за нищо. Просто го правех. Бях в някакво странно състояние на духа.

Направихме първите си спускания за полуфинала и моето се получи добре, бях на второ място и в крайна сметка стигнах до финала. Но чувствах всичко толкова странно. Стигнах до Олимпиадата, а сега съм на финал. В един момент обаче се замислих, че остават само два ръна и всичко ще приключи. Защото в началото нямах търпение всичко да приключи и да се върна към карането на сноуборд, но по време на тренировките си мислих всъщност колко яко преживяване е това и без значение какво ще се случи, аз ще изляза и ще се забавлявам. Тогава се замислих – може да направя нов трик.

Помислих си – дали да не направя 1620. Не го бях пробвал преди. Никога. Мислех си за него по време на тренировките, но така и не го направих… незнам защо. Просто не исках да го пробвам. Имах чувството, че няма смисъл. Хората си мислят, че е странно, но понякога си създаваш лоши навици, когато пробваш нови трикове. Така е с моя 1440. Обадих се на брат ми (Блейз Коценберг) и му казах, че обмислям 1620 и той ми каза „Яко, мисля че ще се справиш, но сигурен ли си, че не искаш да пробваш първо да направиш 1440?“ Замислих се за последните си опити да направя 1440 и се сетих, че се приземявам назад и падам. Казах му „Не, мисля да направя директно 1620, за да не стана жертва на лошите си навици.“

Той ми каза „Да, човече ти го можеш. Всички ще те гледаме вкъщи, цялата страна е зад гърба ти, заедно с Парк Сити и Солт Лейк Сити, така че отиди там и се забавлявай. Ако го приземиш ще е върха, ако не – все пак си на финала на Олимпийските игри, отивай да се забавляваш.“ Тези думи страшно много ме надъхаха. Това се случи близо 15 минути преди финала.

След това разговарях с треньора на САЩ – Бил Енос и му казах, че мисля да направя 1620 и той веднага ми каза “Да, ти можеш. Карането ти днес е страхотно. Не се замисляй. Визуализирай си го, но не го мисли, отивай да караш.“ Това и направих. Представих си го преди ръна, но когато тръгнах карах препятствията едно по едно и всичко преди големия скок ми лепна. Тогава си помислих „Вече няма връщане.“ Засилих се за 1620 и всичко придоби смисъл във въздуха. Получи се идеално. Какво се случи току що! Вдигнах си ръцете във въздуха. Мислех си, че ще стигна до подиума, но дори и за момент не ми мина през акъла, че ще спечеля, но когато излязоха резултатите си казах „ГОСПОДИ, може и да спечеля.“

Бях третия, който се пусна, защото не се представих добре на полуфинала, трябваше да гледам другите как правят своите две спускания. Беше много стресиращо. Пуснах си музиката и зачаках. Когато някой приземеше ръна си си мислех – това е. Но никой не ме измести и деня беше направо откачен.

Какво мина през ума ти, когато осъзна, че си спечелил?

Спускането на Макс (Парот) беше страхотно. По начина по който вървеше оценяването не мислех, че ще спечеля, но определено щях да съм близо. Аз и Стан (Сендбеч) бяхме на надуваемото нещо и се забавлявахме и се опитвахме да мислим за нещо друго. Спомням си как коментатора каза „И сега идва резултата на Макс… И ТОЙ НЕ СТИГА! СЕЙДЖ ПЕЧЕЛИ!“ Честно, незнаех как да реагирам. Очевидно, когато идваш на олимпиадата си мислиш за победата, но определено не вярвах, че ще успея, така че това беше направо откачено. Пътят до там бе толкова дълъг – от квалификациите, през полуфинала и накрая гледах карането на всички останали.

Ако нямаше никой на финала и ако не трябваше да говоря, щях просто да легна на земята. Но всички около мен викаха, Стейл ме подхвърляше във въздуха. В главата ми се въртеше един въпрос – „Какво става?!“ сигурно си го зададох 100 пъти. Никога няма да забравя този момент, когато излезе резултата и ченето ми падна до земята.

Как мина церемонията за връчване на медалите?

Беше по-късно същата вечер, което бе още едно лудо преживяване. Нямах никакво време за почивка. Спечелих и те го раздухаха страшно много, защото това бе първото злато за Игрите. В продължение на часове давах интервюта, прес конференция, допинг тест. Опитвах се да се обадя на родителите си, но телефона ми не работеше, така че им изпратих съобщение във Facebook (Смее се). Отборът ми отиде и ми взе дрехите, защото нямах и минутка спокойствие. Преоблякох се пред мястото, в което се прави теста за допинг – изскочих от потните и мокри сноуборд дрехи и директно облякох тези за церемонията по награждаването. Чувствах се отвратително. Беше толкова топло и гадно. След това отидох за наградите и ми взеха още интервюта.

Sage 33

Какво бе усещането да си на сцената, американския флаг да е развят и да пуснат националния химн?

Когато пристигнахме ни отведоха в една стая. Обясниха ни къде да ходим и какво да прави. Имаше една бяла дъска. Чувствах се като на Супер Бол, където трябва да си обясняваме тактиката. Беше лудница.

Все още повтаряш, че неможеш да повярваш, че това се е случило. Излязохме и беше невъобразимо. Не бяха само американци, канадци и норвежци, имаше толкова много хора от най-различни държави. Ние махахме, а хората направо полудяваха. Получаваш цветята и медалите, след което пускат националния химн и тогава наистина го осъзнах. Не на емоционално ниво. Осъзнах какво се случва когато флага започна да се издига. Затворих си очите няколко пъти. Мислех си, че това е най-откачения момент в живота ми, и че никога няма да го забравя. Все още го чувствам. Сърцето ми биеше толкова бързо и дори не знаех какво да правя. Марк (Макморис) ме погледна и ми каза „колената ти треперят“ погледнах го и му казах същото. Беше невероятно.

Известен си с това, че имаш уникален стил и възприемаш сноуборд състезанията по различен начин. Кое е нещото, с което не би направил компромис заради Олимпиадата?

Това е интересното, не се справях добре на квалификациите, независимо какво правих. Забивах най-лудите рънове, които съм правил, всичко ми лепваше, но така и не получавах добри оценки. В началото се почувствах зле, но след това проверих съобщенията си и всички тези хора в сноуборд света ми пишеха „Не се променяй“ или „Не допускай да те сломят“, „Продължавай да правиш, това което правиш“, а това беше страхотно. Аз съм сноубордист и без значение какво казват медиите, аз съм сноубордист и ще се опитам да остана верен на това. Защо бих променил ръна си, за да спечеля? Определено си вдигнах нивото, правех по-трудни трикове на рейловете, но след това добавях лейбек сайд (смее се), с което казвах „Няма да правя нищо за вас момчета“. Никой не го прави по време на състезание. Но след това избухнах с 1620. Мислех си, че има златна среда между цялата креативност и странните трикове, но можеш да направиш огромен спин или трипъл корк и няма да загубиш креативността си. Може би готините неща трябва да водят към един огромен супер техничен трик.

Това бе нещо, за което мислих доста, няма да се променя заради съдиите. В крайна сметка не ме интересува какво мисля те за моето каране. Ако им харесва – страхотно, ако не – няма проблеми. Всеки има своето мнение, но това е начина, по който аз карам. Независимо дали е Олимпиада, X Games, пудра или рейлове. Аз гледам на света от по-различен ъгъл и обичам да правя странни изпълнения. Може би има неща, които съдиите немогат да преценят дали са труди или не. По време на тренировките доста пъти за малко да падна и си мислех, че може би не трябва да го правя. В крайна сметка останах верен на себе си, спечелих с този рън и няма да се променя за съдиите. И все пак забих 1620. Така, че има все пак нещо, което промених.

Смяташ ли, че сноуборда бе представен добре на слоупстайла?

Бях малко притеснен, че няма да го представят добре, но мисля, че се получи. Много хора са свързани с него, защото не всеки тренира за един единствен момент от техния живот. Въпреки, че правим много жертви, ние възприемаме нещата по по-различен начин. Ние се забавляваме. Поздравяваме се без значение дали си от Норвегия, Белгия, Канада или Словакия. Няма значение от къде си, ти си добре дошъл в сноуборда и ще срещнеш невероятни хора там. Това е нещо, което е важно за много зрители. Ние сме там и се забавляваме, но заедно с това правим някои откачени неща и каскади, а хората си казват – това е нещо, което никога няма да направя. Мисля, че им харесва.

Добре ли е да мислиш за реакцията на големите медии?

Всички медии гледаха слоупстайла защото това бе новия евент и той бе още на първия ден. Независимо дали си спечелил или не – хората те интервюираха. Мисля, че уловиха вълнението много по-добре в сравнение с миналата Олимпиада. От гледана точка на масовите медии, те успяха да се потопят в тази атмосфера и видяха, че всички сме приятели.

През последните няколко дни получавам страшно много съобщения като „Никога не съм карал сноуборд, но ще го направя този уикенд заради теб“ или „Децата ми отиват да карат сноуборд през уикенда, след като те гледаха в слоупстайла.“ Това беше страхотно и наистина ми отвори очите. Ефекта, който можеш да имаш върху децата е невероятен. Ще е страхотно ако ги накараме да започнат да карат сноуборд.

Мислиш ли, че някои от райдърите са загубили част от перспективата си?

Да. Лесно можеш да се изгубиш в лудницата около Олимпиадата или да се самосъжаляваш до края на живота си, за това, че не си се представил добре. Можеш и да се поучиш. Ние бяхме пионерите и никой неможе да ни го отнеме. Но представи си да спечелиш златен медал, или два или дори три. Невероятно е какво могат да направят с теб. Имам предвид, че през изминалата седмица се срещнах с Джими Фалон, Дензел Уошингтън и бях поканен на партито за наградите Грами.Това е нещото, в което може да се изгубиш. Можеш просто да се откажеш от сноуборда, но в крайна сметка той те създаде. Трябва да останеш верен на себе си. Може да си спечелил Олимпийските игри и това да те изстреля, но нямаше да стигнеш където и да е без сноуборда. Трябва да го поемеш с малко сол. Наслаждавай се на всичко, но ходи да караш в пудрата от време на време. Няма да се преместя в Холивуд и да излизам с Парис Хилтън. Ще карам сноуборд всеки свободен ден. Очевидно е, че ако трябва да правя някакви неща на Грамитата, няма проблем. Всичко е супер забавно и си е преживяване, но не трябва да губиш себе си.

Ще позволиш ли на тези моменти да определят твоята кариера?

Не бих казал, че това е толкова важен момент. Това е най-добрия момент в живота ми, но с удоволствие бих направил сноуборд филм след няколко години или нещо подобно. Просто да няма състезателен елемент. Искам да покажа на хората и другото лице на сноуборда. Филмите бяха нещото, което ме запали по сноуборд, чак след това започнах да се състезавам. Надявам се, децата, които сега започват да се занимават със спорта няма да го направят, за да спечелят Олимпиадата. Това би ме натъжило страшно много. Започни за купона и се забавлявай. Да се състезаваш е невероятно. Да победиш е яко, но не това трябва да е причината да караш сноуборд. Това е още едно важно събитие в моята кариера. Случи ми се доста рано, но съм готов да продължа да карам и искам да видя това какво ще ми донесе. Просто го опитай и му се наслади.

Очаквайте утре интервю с Кейтлин Фарингтън – олимпийска шампионка в супер пайпа.