day1dec5snimka10

Една история за екзистенциализма, сноуборда и боба…

Въпреки, че имах нагласена аларма за 9.00, в 7.57 очите ми се отвориха автоматично осъзнавайки, както и всеки друг път, че 8-мата голяма ракия от вчера е била грешка. Явно биологичният ми часовник се беше пробудил и след 7 месеца скатаване, най-после ми напомняше “Пръч, събуди се и провери камерите на Алеко!”. Трябваха ми към 10 минути да свърша това действие, въпреки че лаптопа беше до мен в леглото… Просто изгубих 9 от тях в търсене на отговора “защо след цялата тая ракия беше наложителен разговора с таксиджията за екзистенциализма, високото ниво на безработица и хемороидите?” Както и да е. След кратки двучасови уговорки вече дърпахме ръчни по пътя към Алеко (шегувам се, деца карайте внимателно, особено когато сте пили!).  Паркирахме на паркинга и под звуците на къркорещият ми от снощи корем, в дует с Jay Z започнахме да монтираме дъски, автомати и главите си на раменете…В целия този хаос още не бях осъзнал къде се намираме.

Бях забравил колко по-различно е в планината, в сравнение с града. Нямаше много сняг, но съчетанието от мъгла със слънце, което се опитва да я пробие, беше изключително!

Намерихме само една малка и счупена тръба, но понеже всички ни мързеше да търсим други неща решихме, че това ще е уредът за деня. Всъщност се оказа, че този уред е изключителен и много итнересен и започнаха да валят трико…хахах не, шегувам се, беше си просто една шибана счупена тръба…

В последствие пристигнаха и закъснелите заради наводненото околовръстно (сериозно, гледах клипче на пичага, който кара каяк по околовръстното във Vbox) Радо, Метъла, Алек и Освалдо. Слава богу, Алек явно не беше още снощен и не го мързеше да намери два савършено нови уреда – дървена преграда за прескачанка и два дънера за лигавене.

Приза за най-забавно падане за кратко беше у Освалдо за двойното му абсурдно падане в растояние от 4 метра, докато Метъла не реши да прескочи преградата на фронтсайд 180.

Биг мистейк, Метъл! На всичкото отгоре си беше забравил и Пийпс-а, което беше доста рисковано от негова страна! (а между другото и Честит Имен Ден, мамин сладък!) Ето го тук ни показва колко пъти падна в акитата – 5! Браво!

Полигавихме се още малко и отидохме да хапнем по един бобец в Алеко, за който и до момента, в който пиша тази история съжалявам, но това е една история за 2 купи боб и 3 ролки тоалетна хартия, която друг път ще ви разкажа… Разказах я на Метъла и той реагира така:

снимки и шизофренични разсъждения: Борислав “Бобо” Камилов