rilski-mar2011-pic18

Един рожден ден, седем езера и много приятели!

Една история за приятелите, как лошото време се превръща в добро настроение и още нещо.

Поводът е рождения ден на Нинджа Ристо. Сборен пункт ”Лукойла”. Тръгваме рано сутринта и се запътваме към Езерата. Времете е пролетно, но не и слънчево, което естествено не пречи на нашето настроение да е такова.

Стигнахме долната станция на лифта и с момичетата и Стамбето и Алек решихме да катерим нагоре, докато баровчетата (двамата братя и златната ябълка) решиха да се повозят на хипер мега бързия лифт! С всеки изминат хълм видимоста ставаще все по-малка, а мъглата все по-млечна. Малко преди нас горе вече бяха Метъла, Иван Топлийски, Ачката и Ванката-скиора , които трябваше вече да са набелязали спота за каране!

И така стъпка по стъпка (като уточнявам някой от стъпките бяха до кръста, хаха) се набихме в мъглата и естествено се оказахме над хижата. Другите вече бяха избрали мястото – рейла на паничката и бяха започнали копаeнето! След доста лопати, всички камери и фотоапарати бяха включени, а Стамбето, Метала и Димо разцепиха с трикове.

С едно от последните столчета се появи и Заека, на който му бяха казали, че горе слънцето пече и той бе облечен по скоро като за дъб-степ концерт, отколкото за планината. Едвам го познахме под няколкото сантимерта сняг, с които бе затрупан, возейки се на хипер мега бързия лифт.

По-късно към нас се присъединиха и Митака, Ели и Марто, които имаха още по-екстремно преживяване с катеренето, което освен от мъглата бе съпроводено и от това, че се стъмваше, видимостта бе нулева, а единствената светлина се състоеше от един челник и едно фенерче.

Малко преди тях се появи и местната лисичка – казвала се Мими, намина да похапне пред хижата, та историята леко се превърна в приказката за Заека и лисицата, само дето Лиса  като взе храната подви опашка и замина в тъмнината.

Вечерта премина в празнуване на рождения ден на Ристо в хипер мега бара на хижата, в който имаше от всичко– хубава музика, малко брейк батъл, много бира, домашна ракия и естествено – много приятели!

На следващия ден мъглата отново ни беше затиснала, но на никой не му пукаше. Едно лошо време не може да развали хубавото настроение и карането с приятели. С момичетата – Мина, Ива и Ели решихме да караме рейла пред хижата. На тях им беше за пръв път!


GIRL POWER!

Тук искам да ги поздравя за смелостта! Фристайл сноубордът в България има нужда от повече смели момичета!

Малко по-късно се присъединихме към останалите. Спотът бе същият, само че му влизахме и излизахме по различен начин, спрямо идеите, които ни хрумваха на място.
Днес смелчаците се увеличиха с двама – Алек и Ристо! Смея да твърдя, че се получи доста добро каране, като си признавам, че ми трепереха краката, но пък това от своя страна увеличава удоволствието от успешно приземения трик.

И така – лошото време не попречи да изкараме страхотен уикенд. Запътихме се към Сапарева баня, където попаднахме на най-странното място – соцресторант – “7-те рилски езера”, където рожден ден празнуваше една 80-годишна баба, виеха се пищни хора, и се надуваха гайди. И така барабар с бабите и Ристо се оказа на един стол, танцувайки, приятно изненадан от поздрава, който му направихме!

С тази историйка, искам да припомня на всички, че не е важно къде си и  какво е времето, важното е да си с приятели и усмивката да не пада от лицето ти!

Be Happy!

Съни

снимки: Иван Топлийски, Христо Петков, Станимира “Съни” Карадочева

Разгледайте галерията със снимки.