Димитър Атанасов Surfrider Foundation Sofia

Димитър Атанасов – гласът на Surfrider Foundation Sofia

Не мисля, че познавам човек, който не усеща поне някакъв вид дискомфорт по отношение на това как третираме околната среда. Някой, който поне веднъж не се е замислял за това колко ресурси се пилеят, колко отпадъци се произвеждат само и само да бъдат задоволени ежедневните ни консуматорски прищявки. Със сигурност не познавам някой, който не е би шокиран от боклуците по улицата, в планината, по плажа или от качеството на въздуха, който дишаме всеки ден.

Ежедневно, всички ние се сблъскваме с неща, които не ни харесват, с които не сме съгласни и от които ни боли. Но колко от нас реално правят нещо повече от това просто да изразим недоволство и начумерено да продължим да тъпчем напред по същата добре позната пътека?

Искам да те запозная с Димитър Атанасов “Франк”. Израснал край морето, още като малък, той развива силна връзка с водата, която го изгражда и трансформира в това което е днес – посланик на Surfrider Foundation в България, активист, маркетолог, чил сърфист, изключително интересен събеседник и вдъхновение за всички нас…

Димитър Атанасов - портрет, Полина Илиева
Снимка: Полина Илиева.

Здрасти, къде те хващаме в момента?
В момента в корпоративна среда в София, но като че ли само физически съм в офиса. Всъщност балансирам с работа по най-разнообразни маркетинг проекти за марката Motorola и разбира се, каузата, на която съм се отдал в последните години, Surfrider Foundation.

Как и кога започна да се занимаваш със Surfrider Foundation Sofia. Какво те накара да започнеш?
През 2010 година усетих някаква празнота в живота си и разбрах, че освен заради поредица от случки, тя идва и от отдалечеността ми от морето през последните 7-8 години. Година по-рано осъществих една от детските си мечти, като превъзмогвайки един от детските си страхове – дълбочината на морето, се научих да карам сърф в Португалия. Океанът винаги е бил част от мен както и сърф културата, която в същото време беше доста далече от нашите географски ширини. Гледайки поредното сърф състезание от световната купа онлайн, случайно видях надпис и доброволци на Surfrider и ми стана супер любопитно.

Месец по-късно вече бях на първия си уъркшоп с организацията, „добавяйки цяло едно ново море за Surfrider Foundation Europe – Черно море“. Когато се върнах обратно в България, искрата беше пламнала и буквално заливах с вълни от информация приятелите си и хората около себе си. Така се появиха и първите доброволци на Surfrider Sofia.

Dimitar Atanasov with a surfboard on the beach
Снимка: Полина Илиева.

Какво те кара да продължаваш да отделяш енергия и време за това? Едва ли е източник на безсметни богатства…
Знаеш ли, че това е най-трудният въпрос, на който никога нямам отговор. Ами отвътре ми идва. Поел съм го като лична мисия. По пътя си срещнах много хора, които се присъединяваха и после се отказваха, но аз – не. И докато сега е тренди да се говори за проблемите, които океаните имат, за глобалното затопляне, за промените на нашата планета, когато се захванах с това, бях аутсайдер. Аз съм икономист по образование и колкото и да ненавиждам комерсиалното, никога не съм си представял, че ще отделям толкова много време безвъзмездно. Да, именно, точно на обратната страна на скалата на безсметното богатство е работата ми за Surfrider. Pro bono. Pro ocean.

Разкажи ни малко повече за Surfrider Foundation.
Surfrider Foundation e организация с идеална цел и тя е да пази океана, вълните и плажовете. Създадена е в Малибу, Калифорния, през 1984 г., когато местна група сърфисти са осъзнали, че замърсяването на техния спот, тяхната площадка, идва от промишлено производство наблизо. И като в типична американска история, силната гражданска будност ги е накарала да протестират и да търсят съмишленици. Тази история се мултиплицира в серия от подобни случки, които са причина за създаване на организацията. Няколко години по-късно трикратният световен сърф шампион, австралиецът Том Кърън вижда същите проблеми със замърсени плажове и води там, където е обожавал да кара в т.нар. „Френска Калифорния“ – залива на Баските. Така през 1990 г. се ражда и Surfrider Foundation Europe, чиито доброволци днес сме и ние, както и всички останали наши приятели в цяла Европа.

Surfrider днес е много повече от сърф организация, където са нейните корени. Проблемите, с които се борим днес, са далеч по-глобални и всеобхватни и касаят много по-широка публика. Замърсяването на океана е факт и засяга всеки един от нас, независимо дали кара сърф, сноуборд, колело или просто се излежава на плажа. Мащабът е толкова сериозен, че ако не се борим сега с всичко това, твърде скоро ще стане необратимо.

Димитър Атанасов
Снимка: Полина Илиева.

Колко е голям екипът на Surfrider Foundation Sofia?
Варираме като прогноза за вълни :) Днес може да сме подредени в сет с точен брой хора през точно определено време, но утре да съм сам с още двама-трима. Бих казал, че основно нещата движим 4-5 човека, като всяка кампания ангажира различен брой повече или по-малко хора. Случвало ни се е да имаме почистване на плаж с 80 човека. Ако обаче добавим проекти, които не изискват физическо присъствие, а просто дистанционна подкрепа, бихме могли да стигнем още десетки само в България, на чиято територия предимно оперираме.

Кои са главните цели, които сте си поставили и какви са проектите по които работите?
За нас главната цел е познаваемост на проблемите, с които се борим. Искаме хората да свързват действията в ежедневието си с тяхното влияние и последиците им за моретата и океаните. Разбира се, не обичаме да говорим само за проблеми, а и за приятните моменти, които любимото ни синьо ни носи, или пък когато говорим за лошите неща, да ги поднасяме през призмата на красиви думи и артистични активности. Наскоро приключи един подобен проект – петото издание на нашата прекрасна инициатива THE TOTE. Това е изложба на уникални авторски торбички от текстил, които артисти-доброволци правят за нас, за да покажем заедно, че има алтернатива на един от големите бичове за нашето море – найлоновите торбички.

Имаме и още куп проекти като работилници и лекции за деца, прожекции на сърф филми и такива на екологична тематика, ежегодните кампании по почистване на плажове и крайбрежни зони Ocean Initiatives и всичко друго, за което намерим свободно време извън работа и личен живот.

Дмитър Атанасов - Южна Африка
Снимка: Полина Илиева.

Какво е най-голямото постижение на Surfrider Foundation Sofia за момента? От какво си най-горд до момента?
Разпознаваеми сме. И това не го казвам като маркетолог, а като човек, който е „внесъл“ една чиста кауза и идея с името, което стои зад нея, в България. Приемани сме в всички наши цели, дейности, които често са непоследователни заради доброволческите ни усилия, предимства и недостатъци. Горд съм, че Черно море е на картата на организацията ни, което го вкарва и в полезрението на политиката на Европа. Един от най-любимите ни местни проекти THE TOTE e топ проект за Surfrider Foundation Europe. Ние като “chapter” (така се нарича всяка доброволческа група в Surfrider) доста често сме спрягани за най-активната група от доброволци на организацията в Европа. Благодарение на организации като нас хората знаят, че моретата и океаните имат нужда от нас и можем да правим заедно добро.

Кой е най-големият проблем на световният океан(/на планетата) днес?
Дълбока тема. Колкото дълбочината на морското дъно на места. Необятна. Безотговорността, незнанието, неосъзнаването и безхаберието ни на първо място. И все пак – свръхконсумацията, която генерира отпадъци, чужди за морската среда, вредни за обитателите ѝ и влияещи на природата и здравето на хората съответно по веригата.

Дмитър Атанасов - Южна Африка
Снимка: Полина Илиева.

Въпреки, че редовно излизат изключително депресиращи, апокалиптични новини за това, как е почти невъзможно да се задържи глобалното затопляне под 1.5C, което ще доведе то катастрофални последствия, на нас ни е изключително странно и непонятно, как масово тази тема просто се избягва… Защо е това според теб?
Нали знаеш, че има една огромна група от хора, които вярват, че това също е някаква световна конспирация? Самозабравили сме се. Това е истината. Други цели и „безценности“ водят обществото ни в днешни дни. Не искам да рисувам черни краски, но като човек, който обожава да пътува, бих могъл да кажа, че климатичните промени са факт. И без да искам да ги назовавам с точни термини като „глобално затопляне“, знам, че правя нещо този сценарий да не е такъв какъвто се описва, че може да бъде и се опитвам да влияя на хората и те да се присъединят към всеобщите усилия за това.

Има ли какво да направим в момента по въпроса? Дали не е прекалено късно? Ти самият какво правиш в ежедневието си за да намалиш отпечатъка си?
Да, всичко. И не, не е късно, защото просто няма как да знаем кога е времето за това. Сега сме тук и сега трябва да действаме. Аз какво правя? Ами, ако времето ми позволява, избирам алтернативни методи за транспорт – лонгборд, колело, тротинетка. Ходя като луд. Ела да ме видиш, когато посещавам ново място, някъде по света. Тракерите не ми смогват. Доста често можете да ме засечете и в градския транспорт. Да, да, знам, „ужасен е градският в София“ и съм ги чувал хиляди пъти тези извинения. Избягвам излишно ползване на автомобил, въпреки че обожавам шофирането. Често работя от вкъщи. Не ходя и толкова много по срещи – предпочитам да спестявам отпечатъците си чрез онлайн разговори. Почти не използвам пластмаса за еднократна употреба. Почти не ям опаковани храни. Четката ми за зъби е от бамбук. Не използвам найлонови торбички. Абе, „промит мозък“ съм :)

vvvvvvvvvvvv
Снимка: Полина Илиева.

Мерси много за интервюто и за отделеното време! Ако някой иска се присъедини към каузата на Surfrider Foundation Sofia и има желание да помогне – какво може да направи?
Първото нещо, което може да направи всеки един от дивана си сега до края на годината е да попълни анкетата ни: Глас За Океана (Voice For The Ocean). 30 минути, които ще ни дадат право да изискваме конкретни мерки за политиката на Европа в навечерието на изборите на нашите представители там. Освен това всеки може да стане член, дарител и/или доброволец, като ни потърси на нашата фейсбук страница. Имаме си и уебсайт, но сме най-активни в социалните мрежи.


Фотография: Полина Илиева, polinailieva.com