chasguldemond

Cлоупстайлът и олимпийските игри

Както миналата седмица стана ясно от изявление след 123-тата сесия на Международния олимпийски комитет (МОК) в Дърбан, Южна Африка – слоупстайлът (за мъже и жени, сноуборд и ски) е вече дисциплина на oлимпийските игри. Докато за някои това е повод за радост, а други изрaзяват своите опасения за бъдещето на професионалния фристайл сноуборд, и едните, и другите ще се съгласят, че дългоочакваното решение на oлимпийския комитет е една огромна крачка в историята на спорта. Как ще се отрази тя върху развитиeто на сноуборда и сегашната подредба на световната сцена – само времето ще покаже…

Окей, къде е проблемът?
Всеки атлет мечтае да участва на олимпийските игри и всеки спорт се бори за място в олипмийската програма. Защо тогава има такива, които могат да са недоволни от новините, че сноулстайлът, дисциплина толкова близка до сърцето на сноуборда, най-накрая ще стане част от най-престижния международен спортен форум от древни времена? Къде е проблемът?

Малко история
За да проследим корените на проблема, трябва да се гмурнем в бурните води на историята нa състезателния фристайл сноуборд… Така, годината е 1990-та и след колапса на National Association of Professional Snowboarders, пет нации и 120 състезатели се обединяват и създават Meждународна Сноуборд Федерация (ISF). Целта на новосъздадената от-сноубордисти-за-сноубордисти федерация е проста: да обедини всички най-добри карачи на едно място, като им предостави верига от състезания, която хем е трибуна за професионална им изява, хем се съобразява с първоначалната идея на сноуборда – да се забавляваш и да бъдеш креативен. ISF привлича карачи от всички възрасти и възможности и е мястото, където изгряват легенди като Терйе Хаaконсен, Даниел Франк, Дани Кас и други. Федерацията оформя лицето на спорта и допринася за трансформацията му от хоби, забранено по пистите на зимните курорти, в Олимпийска дисциплина.


Терйе Хааконсен тотално доминира фристайл сцената през 90-те. Три поредни години става ISF Световен шампион в пайпа, 5-пъти е Европейски шампион, 3 пъти печели в  пайпа на U.S. Open, 6 пъти печели Mt. Baker Banked Slalom и веднъж Air & Style в Иннсбрук през 1995-та.

Значително по-могъщата Международна федерация по ски (FIS) разпознава капацитетa на сноуборда и през 1994 г. взима решение сноубордът да бъде добавен в състезателната й програма с намерение да предложи спорта за включване в официалната програма на Олимпийските игри. Само година по-късно, декември месец 1995-та, МОК взима решение и сноубордът (гигански слолом и халфпайп) става олимпийски спорт под крилото на FIS… като ски дисциплина! В знак на протест, трикратният световен шампион Терйе Хаконсен бойкотира олмпийския дебют на сноуборда – Зимните игри в Нагано 1998 г. Скоро редица от най-добрите карачи в света следват неговия пример, но въпреки всичко FIS се налага, като федерацията, която отговаря за сноуборда и организира квалификационните кръгове за олимпийските игри, като сама определя правилата и начина на точкуване. ISF постепенно губи влиянието си, губи спонсорите си и няколко години след игрите в Нагано се разорява и прекратява своята дейност.

Ново начало
След разпадането и фалита на ISF,  професионалният състезателен сноуборд  остава в ръцете на FIS, но не за дълго. Сноуборд обществото, начело с Терйе Хаaконсен се обединява за пореден път и през 2002 г, поставя началото на Ticket To Ride (TTR) World Snowboard Tour. Отново целта е проста – верига от от-карачи-за-карачи, креативни Биг Еър, Халфпайп и Слоупстайл състезния, която предоставя възможно най-приятелска платформа за развитието на карачите и в същото време се грижи и стимулира еволюцията на сноуборда като цяло. Това отношение към сноуборда привлича всички големи имена в спорта към TTR и печели интереса на всички водещи специализирани сноуборд медии. Закостенелите правила на еднородните състезанията във веригатa на FIS скоро превръща евентите на ски федерацията в трибуна за изява на тези карачи, които не могат да пробият в TTR или в някое филмово крю (ако отидеш на сайта на FIS и погледнеш резултатите от пайп евентите им в сезон без олимпийски квалификации, едва ли ще намериш познати имена).


Терйе чупи световния рекорд за най-висок еър с 9.8 метрово бексайд 360 на The Arctic Challange през 2007-ма година. Снимка: ТАС.

И така нещата за професионалните фристайл сноубордисти се подреждат някак си във формираните три основни трибуни за изява. Това са: бързо разраствящият се TTR Световен Сноуборд Тур, който с над 180-те си Пайп, Биг Еър и Слоустайл евенти, провеждани през цялата година и в двете полукълба на Земята затвърждава позиция си на най-престижна верига от сноуборд фристайл състезания, поддържа фристайл елита и отразява истинския прогрес на спортa. Гигански слалом, Сноукрос, Пайп и Биг Еър състезанията на FIS, които не много хора от световната сцена приема много сериозно, но (освен Биг Еър-а) са квалификации за така уважаваните от цял свят Олимпийски игри. И не на последно място – самостоятелните евенти като изключително престижните и популярни в САЩ X-Games и Dew Tour, победата на които със сигурност ще ти спечелят сериозно медийно покритие и име в историята на спорта…

Малко история, която се повтаря?
Не щеш ли обаче, блясъкът на олимпийското злато и предприетите мерки за подобряване на оценяването и провеждането на организираните от олимпийдките халфпайп състезания привличат някой от най-големите имена от веригата на TTR и така карачи, начело с американската супер звезда Шон Уайт (както и трикратният TTR шампион Пету Пироинен, Скот Лаго и други) създават невиждана сензация с уменията си и превръщат халфпайпа на олимпийските игри през 2006 и 2010-та в една от най-вълнуващите и гледани дисциплини. Изключително доволни от повишения рейтинг и милионите нови приковани към екрана зрители (30 милиона само в САЩ за пайпа на Игирте във Ванкувър), от ФИС и МОК разпознават потенциала на фрисайл сноуборда и се обръщат към слоупстайла. FIS набързо добавя дисциплината към програмата си и дори преди да е провела две световни купи (изискване на МОК към новите олимпийски спортове), MOK приема слоупстайла за олимпийска дисциплина.


Шон Уайт се радва на още по-голям интерес от медиите и след като пeчели олимпийското злато е гост в многобройни телевизионни предавания и попада на кориците на редица популярни списания по цял свят (включително и на култовото Rolling Stone… два пъти: март 2006-та и март 2010-та)  

И какво сега?
Не очакваме да се повтори злата участ на ISF от края на 90-те, защото за разлика от ISF, ТТR e вече прекалено голяма сила на световната сцена. Но все пак застрашени ли са наистина репутацията и бъдещето на трупалите с години престиж независими сноуборд състезания, или дори на TTR?


Час Гулдемон по време на своя победоносен рън на The Arctic Challenge 2011 – каб 270 към фронт борд на прав рейл, суич 50-50 с излизане с огромен метод от канон рейл, каб 1260 на най-големия скок в парка (на който един от шейпърите беше българин – Владислав “Владсън” Петров), бексайд 1080 на степ-ъп, 50-50 с бексaйд 360 аут на прав рейл и мега стилно двойно бексайд родео от последния скок… Снимка: ТАС.

За тазгодишното издание на евентa на Терйе Хааконсен – The Arctic Challenge 2011 (едно от най-престижните състезания в календара на TTR), Терйе отправи лична покана към президента на MOK, Жак Рох, за да обсъди с него своите възражения свързани с обстоятелствата покрай (тогава евентуалното) приемане на слоупстайла в Олимпийската програма. Малко преди състезанието, февруари месец, получихме мейл от Терйе, изпратен към редакторите на всички световни сноуборд медии, с който той маркира основните проблеми…

“… Всеки, който работи с топ ниво сноуборд състезания,разбира колко е сериозен проблемът със съвпадането на датите на евентите от календарите на различните състезателни вериги в годините за квалификации за олимпийските игри и колко лошо се отразява това на спорта като цяло. Ако до момента сме усещали някакъв негативен ефект, то 2013-та има потенциал да бъде истински кошмар – тогава ще предстоят не само халфпайп, но и слоупстайл квалификации за игрите в Сочи. Това е най-основният проблем на състезателния фристайл сноуборд – спортът никога няма да достигне пълния си потенциал, докато не се разреши проблемът с олимпийските игри. Сноубордът не е четиригодишен цикъл. Сноубордът е ежедневен процес, който се случва по всички краища на света през лятото, зимата, пролетта и есента. За момента Олимпийският халфпайп е хубаво нещо само и единствено за победителите, за МОК и за телевизионните станции. Той не подпомага развитието на спорта по никакъв начин.

Съвпадането на датите нa евентите е най-крещящият проблем. Това пролича по ужасяващ начин, когато FIS внезапно реши да включи слоупстайл в програмата на La Molina FIS Snowboarding World Championships – едва два месеца преди провеждането на самия евент! Това беше явен ход да се впечатли МОК преди да се вземе решението за слоупстайла, но това в никакъв случай не беше добър ход за спорта – слоупстайл състезанието в Молина се проведе на абсолютно същите дати като Dew Tour в Килингтън. Всички Dew Tour карачи, като това са част от най-големите имена във фристайл сноуборда, вече бяха поели ангажимент към Dew Tour, което означава, че FIS World Champion в слоупстайла (както в това число и в пайпа), бяха наградени без присъствието на най-добрите карачи в спорта…”


Кирсти Буас, Терйе и Торшаий Хоргмо със Snowboarding 180 Olympic Charter – подписка от фристайл сноуборд елита срещу пренебрегването на вече доказалата се, функционираща и посветена на развиването на спорта TTR верига от състезания и въвеждането на чисто нови Олимпийски квалификационни евенти, който тотално объркват календара на карачите. Снимка: ТАС.

The Times They Are a-Changin’
ТТR стартира сезон 2011-12 с няколко големи промени. Swatch вече не са основен партьор (все още липсва официална информация по въпроса, надяваме се че причината зад тoзи обрат, не е свързан с обсъжданата тема). Вместo The Arctic Challenge следващият сезон ще се проведе the World Snowboarding Championships, също така се въведе поредната промяна в ранкинг системата на TTR – от този сезон световната ранкинг листа ще бъде разделена на четири отделни категории: TTR Slopestyle World Tour Ranking, TTR Halfpipe World Tour Ranking, TTR Big Air World Tour Ranking и TTR Overall World Tour Ranking. Ход за по-добра съвместимост с дисциплините на Олимпийските игри?

В края на миналия месец получихме официални новини от TTR за друга конкретна стъпка, която се предприема в тази посока – TTR и FIS стискат ръце за да сформират т. нар. Freestyle Snowboard Task Force – работна групa, съставена от високопоставени представители на двете организации – карачи, съдии и треньори, с цел да развива съвместна стратегия за бъдещето на световния фристайл сноуборд, да подобри евентите в двата календара и най-важното – да координира календарите така, че да не се бият. Краткосрочна цел номер едно на работната група е да излезе с предложение към МОК за една система, по която карачите да се класират за игрите, като предложи за квалификации най-добрите евенти за целта – независимо дали са от веригата на FIS или TTR.


Себ Тут на Burton US Open 2011. Снимка: Шем Рус.

Всичко звучи много добре, но доколко това всъщност може да е реално. В статия озаглавена “Да стиснеш ръката на дявола: Task Force Snow” за Transworld, Мат Барр цитира проведен разговор с Генералния секретар на FIS, Сара Луис, която споделя, че за да може един евент да попадне в квалификационния списък за олимпийските игри, той трябва да е регистриран от съответната държава-член на FIS и трябва да отговаря на всички правила и регулации на ски федерацията. Тези правила изключват всички  евенти с покани, евенти с ограничен достъп и състезания, които са собственост на каквито и да е комерсиални организации (веднага се сещаме за X Games, Dew Tour, Arctic Challenge, Oakley Air & Style, Burton European Open или което и да е друго TTR състезание). Бившият главен редактор на британското сноуборд списание White Lines, Мат Барр, изразява дълбоко съмнениe за реалните функции на Task Force, като се опасява, че групата е чисто и просто място за генериране на идеи, които я минат, я – не. Task Force в никакъв случай не е мястото, където се взимат решения. До колко FIS ще се вслуша в предложенията на Freestyle Snowboard Task Force и дали ще позволи да се включат TTR евенти за квалификационния календар на олимпийските за сметката на собствените си евенти?

Това, което се случва в момента, е поредния сблъсък между естествената еволюция на сноуборда с установения ред, строгите правила и традициите. И както историята многократно е показала, сноубордът и античните традиции просто не вървят ръка за ръка…


Guy-in-the-sky снимка на Хейки Сорса, който загрява на квалификациите на Игрите в Солт Лейк Сити през 2002-та, където той се появи със огромен пънкарски гребен.

Какво означава всичко това?
За МОК, при всички положения всичко е страхотно. От комитета изразяват своята радост от новите попълнения, които със сигурност ще направят игрите по-атрактивни за още по-широка аудиторя, предимно по-младите – многобройните върли привърженици, които фристайл сноуборд и ските са спечелили с годините по цял свят.

За про карачите (“състезателите”) това означава – нова платформа за изява, може би надежди за малко по-изчистена система по която да се развиват професионално, един тур, една ранкинг система, (дано Freestyle Snowboard Task Force си свърши работата, като хората).

За сноуборд индустрията това може също да бъде и страхотно, и катастрофално. Олимпийските игри са най-големият и престижен спортен форум в света. Фристайл сноуборда не може да се надява на по-голямa трибуна за масова реклама по всички медии, пред настоящи и потенциални спортни фенове от всички възрасти, от двата пола и от цял свят. Тук обаче идва проблемът, че чрез сегашната политика на МОК, този ултра мега комерсилаен евент, може сериозно да нарани развитието на спорта като цяло, като го отскубне от ръцете на хорта които наистина им пука за бъдещето му – сноубордистите и го сложи в ръцете на хора, които го разглеждат като нова, доходоносна ски дисциплина.

За теб и мен това може би ще бъде причина да гледаме още един слоупстайл евент от календара, на който “по-комерсиалнaта” част от любимите ни прота ще блъскат нечовешки трикове. Разликата е, че ще го гледаме по телевизията заедно с целия свят и между ръновете ще ни облъчват с реклами на продукти, които не сме свикнали да асоциираме със сноуборда, произведени от фирми, които не ги интересува особено посокатa на развитие на фристайла и нямат намерения да инвестират обратно в спорта.

Каквото и да стане – за нас истинският сноуборд винаги ще остане това, което са правили същите тези “състезатели” преди дори да бъдат спонсорирани, това, което ги е накарало да посветят живота си на сноуборда. Това, коeто ще продължава да ни двъхновява в специализираните, “кор” филми и списания, това, което винаги са развивали и ще продължават да развиват истинските сноуборд евенти… това което ни идва от сърцето и се случва, когато сме с приятели на снега.