Blogging in the deep: Шанън “Shayboarder” Джонсън

Представете си да карате над 100 дни годишно в най-добрите курорти в Щатите, да тествате нова екипировка преди да излезе на пазара, да се срещате с про-карачите и хора от индустрията и да си водите блог за всичко това. Звучи като работа-мечта.

Точно това е „работата“ на Шанън Shay Джонсън. Въпреки че тя не възприема това като типичната работа (и как иначе?!), подобен успех не идва току-така. През 2007 г., когато е едва на 24 години, Шей дава начало на своя блог – shayboarder.com. Само за няколко години тя си извоюва голяма популярност в интернет, като се отличава от десетките блогове с копирани ревюта на дъски, и дори може да се каже, че конкурира професионалните медии. Това несъмнено се дължи колкото на нейния обективен и искрен поглед върху сноубординга, толкова и на оригиналното съдържание. Вижте какво успя да ни разкаже Шей за блогването и карането някъде между стотиците километри път и лудницата около годишното изложение за нова екипировка SIA в Колорадо.

Л: Как реши да се захванеш със сноуборд блог? Беше ли трудно в началото?
Shay: Често посещавах сноуборд форуми, регистрирана като Shayboarder, естествено за да си говоря с други хора за каране и екипировка. Малко ми омръзнаха обаче караниците и драмите по форумите. По същото време блоговете започнаха да набират популярност като начин да се изразяваш и общуваш онлайн. Така през 2007 г. започнах с моя блог – shayboarder.com. Тогава даже реших, че късно откривам възможностите на блогването, но се оказа, че започвам точно навреме.

Shayboarder.com потръгна бавно, тъй като не бях сигурна какво и как искам да кажа и ми отне време да се науча да създавам качествено съдържание. Мисля, че това е най-трудното при блоговете – да имаш „собствен глас“ и да е ясно с какво твоят блог се отличава от всички останали. На всички им е омръзнало, когато отворят блог, да намират само изкопирани и повтарящи се неща. Ако искаш да те четат, трябва да има смисъл и целенасоченост в това, което пишеш.

Хубавото е, че когато вложиш малко повече усилие, нещата започват да се получават. Когато си изградих навика да пиша по няколко часа седмично, въобще спря да ми прави впечатление, стана част от живота ми. Естествено, в един момент вече пишех по няколко часа на ден, но отделеното време ми се отплаща с нови отворени врати и невероятни преживявания. Мога да твърдя спокойно, че добрата работа носи удовлетворение.

Л: Върху какво се концентрира твоят блог? Изникнаха ли нови важни теми през годините?
Shay: Замислих блога като място да споделям знанието си за екипировка и преживяванията в планината. Сноубордингът винаги е бил доминиран от мъжете, така че женско присъствие без лигавщини е нещо много различно. Никога не съм се възприемала като момиченце, което кара, за да си избира яки дрешки само по цвета, затова реших да пиша така, че и на мъжете и на жените да им е еднакво интересно. От този момент блогът естествено се превърна в място с интервюта, ревюта на екипировка, разкази от пътуване…и като цяло място, където мога да изразя любовта си към сноуборда и читателите да я усетят. Всичко това не се е променило през годините. За мен блогът е нещо лично и работя по него с любов.

Л: Предполагам все повече хора посещават shayboarder.com. Съвсем сама ли го поддържаш, или с чужда помощ?
Shay: Правя го само аз, така че ако нещо липсва или не е наред не мога да виня друг. През 2010 трафикът скочи с 65% и определено се зарадвах да видя такъв растеж, свидетелство за добрата ми работа. Когато започнах дори не предполагах, че нещата ще се разраснат до такава степен, затова и досега пиша от моята си гледна точка. Понякога ми се иска да имаше на кого да разчитам за съдържанието, но от друга страна ми харесва, че мога да покажа колко много може да постигне човек сам, стига да му пука.

Л: Можеш ли да се издържаш само от блога?
Shay: В момента съм на кръстопът. Мога да направя блога си своя основна работа, или да продължа да работя и други неща, както досега. Блогът не е замислен с цел да се издържам, а по-скоро да се забавлявам и пиша за сноуборд, без да се мисля постоянно дали ще има нова реклама на сайта. Добре се получи, че досегашните ми работни места напрактика са ски курортите. Пиша за сайтовете им и поддържам присъствието им в социалните медии. Натрупах доста опит на такива позиции, нормални работни места, и съм доволна. Блогът обаче си остава място само за приятната страна на сноубординга без да се превръща в бизнес.

Л: Разкажи ми тогава как е „истинската работа“ в курортите.
Shay: Когато се преместих от Вашингтон в Колорадо, получих целогодишна работа в Стиймбоут спрингс. Отначало регистрирах колко и каква свободна за наем екипировка има. Тогава започнах да се уча да пиша и HTML код и посъщото време се захванах с блога. Паралелно започнах да поддържам и присъствието на курорта в социалните медии. След четири години реших, че ми трябва нещо различно и реших да блогвам за сноуборд лагера Windells през лятото.

След това станах копирайтър за Mammoth Mountain. Занимавах се с всичко, свързано с писане и маркетинг – мейли, печатни и радиореклами, дори билбордове. Бях модератор на форумите им и на фен страниците им в социалните мрежи, които имат огромна посещаемост. До един момент беше забавно, но после нещата се влошиха.

Работата в ски курортите е работа-мечта, но винаги има проблеми и всичко е въпрос на политика. Повечето курорти се управляват от хора, които дори не карат ски или борд. Абсурдно е когато се съкращават масово добри служители, а бюджетите за пътуване на шефовете са по-големи от една годишната заплата. Лесно е човек да се разочарова. Щастлива съм, че вече не работя за курорти, понеже мога да избирам къде и кога да карам.

 Л: Твоят блог е много посещаван. Как смогваш постоянно с ново съдържание? Имаш ли наистина свободно време?
Shay: Поставила съм си високи стандарти за съдържанието. Никога не копирам чужди неща, рядко използвам прес-съобщения. Обичам сама да пиша. Когато живеех в Колорадо и пътувах постоянно напред-назад по курортите , постоянно ми идваха нови идеи за статии и интервюта, които да споделя. Вече гледам да пиша редовно, даже предварително, ако ще пътувам или почивам. Правя го всеки ден, но понякога ме гложди, ако не успея да обновя съдържанието за няколко дни. Ако карам през деня – вечер задължително има пост за това как е минало карането. От няколко години се възползвам колкото мога и от тестовете на нови продукти на изложението SIA. Четирите дни там ми дават хляб за писане за 6 месеца напред. Когато сам си си шеф, си по-строг. Рядко си почивам от блога, животът е твърде кратък, за да пропускам важни неща.

Л: Ревютата на екипировка заемат доста голяма част от деня ти. Мислиш ли, че все така стриктно се разделят нещата за мъже и жени? Ти например караш и мъжки, и дамски дъски и автомати.
Shay: Преди години карах само мъжки дъски, понеже бяха много по-добри. Сега много се радвам, че бордовете за жени са станали също толкова качествени и разнообразни, но все още карам и мъжки дъски. Все още има много малко жени, които могат да обяснят на разбираем език от какво, защо и как е направен един борд. Много хора първоначално мислят, че блогът ми е насочен към жените. Истината е, че 70 на сто от посетителите са мъже, които разглеждат най-много ревютата. Понякога дори ми казват, че така си създавам повече работа, но на мен ми харесва да пробвам колкото се може повече екипировка.

Л: Над сто дни годишно на снега си е сериозно каране. Как се промени с времето твоя стил, какво ти е най-забавно – парк, пудра…?
Shay: Израснах в Северозапада и определено съм си фрийрайдър. Обичам всеки ден, прекаран в планината с приятели, когато просто се качваме и караме. Когато бях по-малка карах доста в парка, но скъсах връзки на коляното и ми отне няколко години да се възстановя напълно след операцията. Тежеше ми, че не мога да карам въобще. Преживях мисълта, че няма да пробвам големите скокове. Но пък съм щастлива, щом мога да карам с приятелите си и наравно с момчетата.

Л: Доста пътуваш. Къде прекарваш най-много време?
Shay: Пътувам почти постоянно. Прекарвам най-много време в Скикомш, Вашингтон, близо до Стивънс Пас. Семейството ми е наблизо, в Сиатъл, и мога да се виждам по-често с тях.

Л: Кои са най-силните моменти от миналата година и какво предстои около Shayboarder?
Със сигурност това беше годината на промените. Научих се да карам съп и даунхил байк, посетих забавни евенти, като Holy Oly и Downtown Throwdown, потрудих се да предоставя интересни материали от SIA, присъствах на редица демота и ревюта на продукти. Най-значителното нещо за мен тази година беше да преосмисля живота си и да се върна вкъщи. Сега крача по своя собствен път, следвам сърцето и страстите си.

Чувствам се свободна да обикалям света и да изживея всичко за което съм си мечтала… Това което ме изумява по въпроса за това какво предстои и е че всъщност нямам никаква идея какво предстои. Гледам да живея всеки ден сякаш е последен.